Наследеното ни от прабългарите юначество идва от лова

Инж. д-р Райчо Гънчев е роден в с. Сатовча през 1953 г. Завършил е Лесотехническия институт. Започва работа в системата на горите и достига до директор на ДЛС "Бузлуджа". От 1991 г. е в частния бизнес - ръководител на фирма "Кентур". Автор е на 5 книги, 3 стихосбирки, 60 публикации и 40 филма за дивата фауна и лова. Съавтор е на френско-белгийския алманах за мечката в Европа - "L'ours grandeur nature". Председател е на "Дружество за опазване и възпроизводство на дивата фауна". Член е на духовното общество "Път на мъдростта" и ръководител  на  школа за оцеляване на основата на древните познания на българите  "Бага-тур".

Разказано от Райчо Гънчев

На лова трябва да погледнем от нова, различна позиция. Класическата, през прореза на мушката и оптиката, вече е опасно фатална както за последните диви твари, така и за психологическия мир на човека зад приклада. Животът ми беше нескончаем лов в продължение на повече от 25 години. Бавно започнах да проумявам същността на тези си занимания. Пред мен се изправиха хиляди въпроси. Станах свидетел на странни ловни съдби - и на животни, и на хора. Много от тях преживях лично. Започнах да търся философското осмисляне на това древно занимание. Опитвах се да разплета кълбото от противоречия - трагедията, възмездието и поетиката на лова.
Има още един феномен. Ние не знаем нищо за традициите, обичаите, методите и ритуалите на древните си предци поради заличаване на родовата памет за повече от 700-800 години. Всичко, с което сегашната ловна организация се гордее, е плагиатство и подражателство на западни клишета.
В организираните от мен хиляди ловни излети срещах и жадни за убийства, и комплексари, и службогонци и прости подражатели, и алчни за трофейни изяви хора. Придружавах и истински джентълмени, способни да оценят величието на природата, да пощадят  дивеча, да се насладят на неговата първичност или да търсят най-трудния път за достигането му. Срещах и такива, които - отритнати от системата и лишени от привилегии - отмъщаваха за пренебрежението, стоварвайки гнева си върху невинното диво животно.
Агресивната либерализация на ловната индустрия, безсилието на охранителните органи, закостенялостта в ловните служби и стопяването на запасите на дивеча очертават параметрите на екологическа  катастрофа.
Ловът като  феномен трябва да се осмисли върху основата на генно съхранения светоглед на българина към околната среда, дивеча и рибата. Необходимо е ново самосъзнание у българския ловец. Да промени критериите за търсения идеал и да даде шанс на животното за достойно общуване във вечната игра "на живот и смърт".
Едва когато разберем истините за отношението на прадедите ни към околния свят, вградени в религиозната му изповедност, когато вникнем в митологичния свят на народотворчеството ни, обредността и празниците, посветени на дивата природа, когато ни обземе духът на юнашкия български кодекс, широкият жест на другарството и подялбата на личното с останалите, когато осъзнаем  свещената сила на оръжието, душевната обвързаност с кучето, коня, хищната птица и преследваното диво животно и  възродим архаичното благородство на нашите, българските методи на лов - едва тогава ще имаме право да търсим  мястото си в родната природа.
Това са категориите, които трябва да положат основата на законовата база, за да няма разминаване между изискванията на властите и вътрешния стремеж за изява.
Българският народ най-дълго и философски търпимо е живял в съгласие със заобикалящата го дива природа. Логично е да се изключат последните сто години, белязани от хаоса и превратностите. Дълбоко обаче в подсъзнанието на българина все още  стои закодиран хилядолетният му морален кодекс, рожба на неговото преклонение пред космогонията на вселената. В по-голямата си част митологията ни е свързана с дивата природа, билките, птиците и животните.
Подвижният живот по Евроазиатските територии не е позволявал обременяване на битието с излишни материални придобивки. За сметка на това житейската философия била далеч по-богата на образи и освободена от оковите на еснафското благополучие. Антропоцентризмът е чужд на Тангристката космогония. Тя счита човека само за частица от вселената, в която живее и е длъжен да приеме обективните й дадености, отдавайки всекиму дължимото и оставайки уверен в кръговрата и баланса на съдбините, независимо дали са хорски, животински или други.

Текст към снимка 3101:

(Продължение - другата събота)