Натиск и натискане

Онзи ден, докато зяпах телевизора, един обикновен човечец изрече нещо, което ме втрещи. На някакъв въпрос от някакава анкета той каза: "Лъжите са грубостта на хитрите!" Мога само да гадая дали това откритие е негово или прочетено някъде, но то обяснява защо постоянно се чувстваме нагрубени и обидени. Оттам идва и постоянната агресия, която изпълва душите ни. Нещо такова се случи и когато чух как Властта размаха пръст пред журналистите и попита: "Кажете сега (да видим кой ще каже!) кога Властта ви е управлявала натиск?"
Не знам как е в столицата, макар че то си личи, но мога да ви кажа как е в провинцията. Която на световните карти наричат България. За да не ме упрекнат в пристрастност, че все давам за пример градеца  К., този път ще дам за пример градеца А. Там има три вестника, една телевизия и едно радио. Телевизията и радиото са собственост на местен политик, който заема важен пост в местното управление. Чрез тях той диктува общественото мнение. Естествено, че той не заплашва своите журналисти. Той им плаща заплати и ги държи на работа. Което си е цяло щастие при скромния пазар на този вид труд в общината. Журналистите от останалите три вестника се лутат в океана от информация и в общи линии следват политиката на телевизията и радиото с надежда, че ако нещо, не дай Боже! закъсат за работа, ще отидат там, защото са показали лоялност. Значи не става дума за натиск, а за натискане... В онзи смисъл!
В този вид интимни отношения не бива да забравяме, че всички медии от градеца А. са в ръцете на една политическа личност. И неговите приятелски кръгове, които с годините се сменят в зависимост от общите финансови интереси. В съседния градец Б. нещата не са по-различни. И така до градеца Я., който също се намира в провинцията, която, както вече казахме, на световните карти се нарича България.
Нали се сещате, че във всички градчета от А до Я местни бизнесмени уверено диктуват политиката на телевизии, радиа, газети от различен калибър. А разните газетари и газетарки кръшно кършат снаги пред политическите и икономическите велможи. И истината е, че политиците не размахват пръсти - колкото и да е чудно, те плащат. С приятелски фирми, които дават реклами, с информация, умело поднесена в техен интерес, с участие в предизборни рекламни кампании или отдаване под наем на общински или други обществени имоти за "жълти стотинки" в интерес на редакции, радио и тв студия. Тоест в свой интерес! Пак иде реч за взаимно натискане. В икономически смисъл!
Прочие, ако приемем, че наистина лъжите са грубостта на хитрите, то кой ни лъжи?! Ако са медиите, хората наистина имат правото да се чувстват нагрубени и обидени. И да ги ползват по предназначение известно още от съдаването на печата.
Такива работи...