Натиск върху железничарите да не стачкуват

Стачката може само да доведе до фалит на БДЖ. Бизнесът не е политика. БДЖ е бизнес. Това каза Владимир Владимиров, председател на Съвета на директорите на "Холдинг БДЖ" на кръгла маса за реформите в железниците, предаде Агенция "Фокус". "За тази година се увеличиха разходите за горива, ел.енергия, ставките за осигуровки. Всички тези разходи натоварват БДЖ и реформите трябва да се ускорят. В бизнеса зависим от приходите и разходите", заяви Владимиров. Стойността на всички загубени лихви от просрочване на задълженията на БДЖ е 1 600 000 лв., каза още Владимиров.
Управителят на "Товарни превози" Пламен Джуров каза, че с 1000 души, които си тръгват от "Товарни превози", дружеството няма да бъде ощетено. 1 млн. лв. приход на ден средно правели "Товарни превози". Имаме 15 големи клиенти. Почти 3000 вагони се ползват в "Товарни превози", добави Владимиров, а таксите за товарни превози са индивидуални с клиентите.
Планираната стачка в БДЖ заплашва повече железниците, отколкото ако бъдат осъществени готвените съкращения. Това заяви Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество" по време на кръглата маса. По думите на Ангелов, това, което искат да направят синдикатите чрез стачката, е да блокират реформите в БДЖ, което ще доведе дружеството до практически фалит в рамките на няколко седмици.
Ангелов припомни, че преди време, когато най-голямата железопреработваща компания е искала да купи "Кремиковци", синдикатите са се обявили срещу сделката. Всички знаем какво се случи с металургичния комбинат, отбеляза той. Според икономиста, между исканите от синдикатите 10 брутни работни заплати при доброволно напускане и предлаганите от ръководството на БДЖ шест трябва да бъде намерен компромис.
Владимир Владимиров посочи, че при предлаганите шест заплати от касата на железниците ще излязат девет милиона лева. Ако заплатите бъдат десет, това най-вероятно ще струва 15 милиона лева. Той допълни, че очаква през следващата година, ако реформите бъдат осъществени и 2000 служители бъдат съкратени, да се спестят 25 милиона лева. Той съобщи още, че до края на годината се очакват около седем милиона лева приходи от продажби на неоперативни активи.
Догодина, освен вагони, дружеството ще се опита да продаде сградни терени за близо 30 милиона лева.
В пресконференцията участва и финансистът Емил Хърсев, който обяви, че е собственик на железопътна гара в Германия. Там политиката е подобни съоръжения да бъдат продавани, концесионирани или отдавани под наем. Той разказа, че наемателите му са самите германски железници, администрация на военното окръжие, както и частни фирми.
Хърсев бе категоричен, че тази практика трябва да бъде приложена в България, защото това е показало своя успех на запад.