Най-странните сладоледи, или за студените лакомства с необичаен вкус

Нито една култура не може изцяло да претендира за авторството на сладоледа. Историци до ден днешен спорят дори къде е бил създаден. Твърди се, че римският император Нерон карал робите си да носят пресен сняг от планините, за да може да го хапва, покрит с плодове и мед. Император от китайската династия Танг от VII век харесвал студеното лакомство, смесено с мляко. Легендите твърдят, че когато мореплавателят Марко Поло се върнал от Китай през ХIII век, донесъл със себе си някакво шербетоподобно замразено произведение...

Световните вкусове за сладолед варират от просто "по-малко сладък" до "ужасяващ". Предлаганите в различните държави заскрежени десерти понякога изглеждат доста забавно, но има и наистина страховити. Като сладоледа с аромат на смрадливия плод дуриан в Тайван и нетактичния "Виагра", продаван във Венецуела. Преди време за Октоберфеста в Мюнхен пуснаха бирена мелба. Тя е с много богат аромат и може добре да се комбинира с шоколад. Собственикът на Sarcletti Юрген Елснер казва, че тайната на добрия бирен сладолед е да се яде, докато е съвсем пресен, понеже става все по-горчив, когато е на повече от ден. В щата Вирджиния пък е много популярна серията от летни сладоледи на клечка, често правени от белгийски плодови кехлибарени напитки. В по-екстравагантни ресторанти на Токио ще ви предложат и топка ледена свежест от сурово конско месо... Но и това не е предел на човешката фантазия в областта на кулинарията и сладкарството.
Японците наистина са известни с по-особените си (най-вече за европейците) вкусове, но когато се стигне до сладолед, дори и при тях се появяват определени задръжки. Жителите на Страната на изгряващото слънце така и не са се възхитили от Chunky Monkey. Хората не са пожелали да ядат "маймуни", независимо че сладоледът, оформен като симпатична животинка, съдържа само банани, шоколад и орехи.

Американците и австралийците ядат най-много от замразеното лакомство, сочат резултатите от пазарни проучвания на Euromonitor. Факт е обаче, че почти всяка нация му се наслаждава, но културните интерпретации на сладоледа варират в зависимост от вкусовете. В източните държави, например, той е с по-малко захар. Други народи гравитират около плодове, ядки или подправки. Шафранов сладолед е голям хит в Близкия изток, докато комбинация от шоколад и фъстъчено масло се оказва неуспешна почти навсякъде, освен в САЩ. Специалистите установяват, че фъстъците отблъскват феновете на сладоледа - особено в Европа, където лешниците са печелившият играч сред ядките.
Някои компании дори организират оригинални конкурси, предизвикващи хората да създадат собствен аромат, вдъхновен от местната култура и колорит. По този начин се откриват и вкусове, наистина популярни навсякъде или в повечето страни по света. Така в Скандинавия фенове са предложили към сладоледа да се добавя солено женско биле, което привнася слаб, но ужасяващ за повечето хора мирис на амоняк към иначе с нищо не изглеждаща подозрителна топка ванилия.
Други вкусове звучат изкусително за мнозина, но невинаги успяват да се харесат еднакво във всички държави. Във Франция например са изключително популярни сладоледи с аромат на цветя като лавандула, роза, жасмин, виолетка и мак. Такова лакомство обаче трудно би се продавало в САЩ. Когато на американците им предложили да опитат сладолед, за чиято направа използвали вода от индийска роза, повечето коментари за десерта били крайно отрицателни: "Има вкус като подмишниците на баба ми"...
С обичаното най-вече от децата лакомство производителите му се опитват да спечелят и възрастните. В известния магазин Heladeri`a Coromoto в Мерида, дал заявка за дългогодишно вписване в Книгата на Гинес за най-многобройни сладоледени аромати, се предлагат почти 900, макар че всекидневната палитра е от 70 или 80 разновидности. Заведението обаче е прочуто и с това, че там може да се купи замразен десерт, наречен "Виагра". Сладоледът, разбира се, е с жив воден цвят, предназначен да напомня за малкото синьо хапче. Специфичните основни съставки са тайна, но със сигурност са "натурални" растителни афродизиаци. Асортиментът в заведението включва и сладолед с вкус на кола, люта чушка и дори риба тон.
Саздърмата - традиционното шотландско изделие от агнешки дреболии, запечатана в естествено черво, е предизвикателство за много небца даже в традиционната си форма. Но Morelli`s, ателие в световноизвестния хранителен салон на Harrods`s в английската столица, тласка това агнешко произведение още напред, като го превъплъщава в сладолед. Е, с вкус на саздърма на някои това може да изглежда като твърде силно предизвикателство. Но идеолозите на лакомството твърдят, че смекчават ефекта с факта, че сладоледът е "добре миксиран, а не на буци". Ако пък поръчате предварително, в заведението ще превърнат и други традиционни храни в леден десерт. Сладоледът може да е с вкус на йоркширски пудинг или наденици с картофено пюре. В кафенето Fenocchio на площад Росети в старата Ница всички желаещи може да се насладят на студен десерт с аромат на черна маслина, розмарин, мащерка и домати с босилек.
Турският сладолед (или дондурма) се прави с козе мляко и съставка, наречена салеп, което буквално се превежда като "лисичи тестис". Всъщност това е брашняна основа от грудки на диви орхидеи, които имат известна прилика с фамилната ценност на лисиците. Получената в резултат студена наслада е до голяма степен единствено турски деликатес, защото дивите орхидеи технически не могат да бъдат изнасяни. Може да се купи в кафенетата и на улични колички, особено в Истанбул. В сравнение с класическия сладолед, дондурма е повече за дъвчене: изглежда почти като карамел, понякога дори се яде с вилица и нож. Топи се бавно и дори не е замразен. Ако беше, може да ви потрябва и турски зъболекар, шегуват се зевзеци. Има и бонус за по-придирчивите: дондурма е с по-ниско съдържание на лактоза от сладоледа, направен от краве мляко.
Четете внимателно етикетите, преди да си поръчате сладолед в Стокхолм, съветват познавачи. Lakrits може да изглежда като черен шоколад или дори като шоколадов чипс, но съдържа местната подправка salmiakki, известна като солено женско биле. В стокхолмската сладоледена галерия Glasshus сладкишът лякритс всъщност е въглищно черен на цвят (проверете зъбите и устните си, след като хапнете една фунийка). В супермаркетите се продава Lakrits Puck - нещо като ескимо, покрит с глазура от женско биле. Дори любителите на подправката може да намерят този сладолед твърде силен на вкус. Salmiakki съдържа амониев хлорид - доста остро миришеща форма на сол.

Една лъжичка за добро настроение

Любовта към сладоледа не е случайна. Пристрастяването към сладкото удоволствие се дължи до голяма степен на факта, че той ни прави по-щастливи. Това вече е научно обосновано, понеже чрез експерименти е доказано, че сладоледът кара хората да се радват и им повдига настроението. Оказва се, че леденото лакомство влияе на зоните на мозъка, които отговарят за усещането на щастие. Установено е още, че за да се почувства човек щастлив, е достатъчна само една лъжичка от сладоледа.
Доскоро се смяташе, че шоколадът е най-доброто средство да се чувстваме щастливи. Но последните проучвания го изместват от първенството в списъка на "щастливите храни", издигайки там сладоледа.