Не е нужно да се търсят върколаци и сензации

Илиана Илиева


Георги Ганецовски е роден на 24 август 1966 г. във Видин. Завършва гимназия с преподаване на френски език във Враца, а по-късно история и археология в СУ "Св. Климент Охридски". Като специалист по праистория разработва докторантура за "Керамичните комплекси от късния халколит и протобронзовия период в Северозападна България, в контекста на европейския Югоизток". До октомври  1998 г. е уредник в отдел "Археология" към Историческия музей в Монтана. От октомври 1998 г. до момента е уредник при РИМ - Враца. Притежава лиценз за оценка на археологически паметници на културата, нумизматика и антиквариат - 9239/24.11.2000. Професионалните му интереси са насочени към епохата на праисторията: неолит и енеолит - архитектура, керамика, култова пластика. Има публикации в международни, централни, регионални и местни научни и популярни издания.


Вече десет години край врачанското село Оходен екипът на археолога Георги Ганецовски прави открития с голяма стойност за европейската история, култура, наука и религия. Тук бяха намерени останките на най-древната европейска жена, живяла преди 80 века. На това място се появи сакрум със също толкова старинен олтар, който се превърна в извор на знание за прарелигията - култът към Слънцето и Богинята майка-земя. Пръстта на Северозападна България възкреси за съвременния човек "живия" хляб от свещената пшеница - лимец. На какво ни учи древността, имаме ли очи за животворното познание отвъд съвременната мания за сензация, атракция и его? Всичко това, наред с новите открития на "Сезон-2012" е повод за разговора ни с археолога Георги Ганецовски.

Цитат
"Това, което изучавам, откривам или до което се докосвам, ме удивлява"

- Какви са новите находки от новия археологически сезон на експедицията?
- И през 2012 г. раннонеолитният обект край Оходен поднесе своите изненади. Детският скелет добави нов елемент към пъзела на вече все по-ясно оформящия се Сакрален сектор в селището. В него са разкрити пет гробни съоръжения, глинен олтар с депонирани три еленови черепа, без паралел в Европа, и загадъчна каменна структура, наречена от нас "Светилище на Слънцето" заради подковообразната й форма и намерените в нея керамични дискове с точка, които са най-ранните символи на Слънцето. Под това култово съоръжение се попадна на детския гроб. Това беше изненада за нас, защото за първи път в обекта се открива гроб, разположен под структура. Останалите гробове се намират в пространството между отделните структури. Погребаното дете е поставено в ембрионална поза с лице обърнато към запад, за разлика от останалите възрастни индивиди, които са с лице обърнато към изток. С този факт получихме поредното доказателство за трайното присъствие на Соларния култ, както и култа към Богинята майка-земя, в сложната обредна система на ранните земеделци, живели преди осемдесет века по нашите земи.
Нефритеният амулет пък беше още по-голяма изненада. Трудно може да се допусне подобна находка в обект, претърпял многобройни наводнения още в праисторически времена. Тези находки са изключително редки и са сред най-ценните артефакти за новокаменната епоха. Ценното при нас е, че амулетът е с точен контекст и съответно ясна относителна датировка - първото столетие на VI хилядолетие преди Христа. Нефритът е много твърд минерал и по нашата логика може да се обработва само с метални инструменти. Но в новокаменната епоха метал не е използван. Явно става въпрос за изгубена във времето технология на пластична обработка на камъка.
Тук искам да изразя своето възмущение от неетичното поведение на кореспондентите на една национална телевизия, отразили това откритие. Ясно казах, че "според мен това е стилизирано изображение на раждаща Богиня", но в ефира и в интернет откриваме формулировката "Раждащата Богородица", което може би трябваше да противостои на Созополските вампири. Подобни безумни интерпретации на някои журналисти нанасят непоправими щети върху археологията и специалистите. Защото този етикет е лепнат върху мен като ръководител на експедицията, без да съм използвал думата "Богородица". Мисля, че е крайно време да влезе в сила етичен кодекс, който да санкционира подобни журналисти, търсещи сензацията до състояние на пълна глупост.
В последните дни на експедицията попаднахме на масивна подова глинена платформа върху голяма площ. Тя е изградена в една редица с друга подобна, открита преди четири години. Изглежда, че още при създаването на първите селища на открито е заложена определена градоустройствена идея за вътрешна подредба на структурите и съоръженията. Поради изчерпване на финансовия ресурс тази структура е временно консервирана с надеждата, че проучването й ще продължи през следващата година.
- Вече десет години работиш на този терен. Какви са твоите изводи от проучванията?
- Аз всъщност работя активно на терен вече 22 години. Тези десет години са само за проучванията в Оходен. Мога гордо да заявя, че съм възпитаник на праисторическата школа на проф. Хенриета Тодорова и прилагам наученото и опита от единадесетгодишното мое участие в екипа на археологическата експедиция при Дуранкулак, Добричко.
Това, което изучавам, откривам, или до което се докосвам, ме удивява. Защото става въпрос за уникална праисторическа цивилизация с достижения в материалната и духовната култура, които не сме допускали. Защото всички тези неповторими находки са създадени с огромно познание, загадъчни умения и технологии и чрез използване само на енергиите на огъня и водата, забележете - преди осемдесет века! А нашата мисия е обективно да разгадаем това познание и да разкрием тези загубени във времето технологии.
- Срещате ли някакви административни или други затруднения?
- Основните проблеми са свързани с финансирането на експедицията. Оходен е част от най-бедния регион в Европа - Северозападна България. Същевременно откритията ни ежегодно показват колко богато е културно-историческото наследство в тази част на страната и какъв огромен потенциал за развитието на културата, науката и туризма има то. Подкрепа срещаме от страна на община Враца и Областната администрация във Враца с проекти за временна трудова заетост, насочени към подпомагане на проучванията. Но на държавно равнище за поредна година напълно сме загърбени. Оставаме с впечатлението, че липсва държавна концепция за развитие на този регион и за опазване на културното наследство. И сякаш това се прави нарочно. Защото за поредна година от Министерството на културата е отхвърлен наш проект за скромните 12 500 лева. За да се налеят 280 000 лева в Созопол. Откриваме, че всички изследователски проекти на музеите от Северозападна България също са отхвърлени. Подобен дисбаланс на държавно равнище е недопустим. И отново става ясно, че всичко се движи и зависи от нечии лични интереси. Остава да съжаляваме, че проф. Божидар Димитров няма родови корени във Врачанския регион...
- Знам, че се занимаваш и с експериментална археология, възстановявате отглеждането на свещеното зърно - лимец? Какъв е методът, който прилагате?
- Експерименталната археология за мен стана съществен елемент в научното дирене. Защото само чрез експериментите, следвайки принципа проба-грешка, можем да изпълним правилно мисията си като археолози. А именно - обективно да реконструираме отминалите епохи. Засега най-добрият начин според мен е проверката на натрупаното по емпиричен път познание чрез експерименти. Вече имаме опит с керамичното производство от времето на неговото възникване, с обработката на кремъка, а сега възстановяваме производството на хляб с използване на древните технологии от времето на новокаменната епоха. До голяма степен тук ни помагат етнографските паралели, особено в региони с племена, недокоснати от съвременната цивилизация.
- На какво ни учи древността?
- ... Дава ни ценно познание за нашите успехи, но и за нашите грешки, които често са били фатални, водени от заслепението, че светът се върти около нас. В Оходен откриваме, че преди осемдесет века тук са живели две различни антропологически групи - тези на преселниците от юг медитеранци (средиземноморци) и тези на местното, автохтонно населене. Установяваме, че те са се смесили в синхрон със себе си и с природата, без никакви конфликти. Излиза, че хората, живели по нашите земи преди осем хиляди години, са били значително по-мъдри и практични от нас. И вероятно не са се водили единствено от личните си интереси. В това отношение ние имаме да изминем дълъг път, за да ги достигнем.
- А продължават ли разкопикте на Калето в Мездра?
- Разкопките в Оходен приключиха. През септември продължават проучванията в Мездра-Калето - един твърде интересен, многослоен археологически обект. Там вече стартираха дейностите, свързани със спечелен проект по оперативна европейска програма. До една година ще бъде променена цялата инфраструктура около обекта, а проучената източна половина на Калето ще бъде частично реставрирана, консервирана и експонирана. През следващите години археологическите разкопки ще се съсредоточат в западната половина на обекта.
През октомври вероятно ще продължим и археологическите проучвания в Борован-Езерото, където попаднахме на важни теренни данни и находки, отразяващи гибелта на първата земеделска цивилизация след повече от двехилядолетно съществуване.
- Какъв е медийният интерес към работата ти?
- За медийния интерес мога да кажа, че е засилен. И това никак не е лошо. Но не мога да приема това изопачаване на фактите от страна на някои журналисти заради криво разбрана "сензационност" и лично благополучие. В археологията на Врачанския край има толкова неразгадани загадки, че не е нужно преди тяхното разкриване да търсим несъществуващи "сензационни" вампири, върколаци, русалки и други подобни фантасмагории!