Не е само гаф

Този път гафът с метрото не е само гаф. Дори не е само дежурният ремонт на ремонта. Случаят със спрения и налагащ спешна аварийна работа участък между две станции е реален риск за живота на много хора. Пропадане, надигане, протичане и прочие нехарактерни за един тунел процеси са зловещ сигнал за конкретна заплаха, който трябва да предизвика адекватна ответна реакция. Само че у нас не става точно така. Ден след случката нещата са толкова мъгляви, колкото и един час след нея. Никой не знае какво точно е станало и каква е причината. Или просто някой успешно скрива истината. А това е ясен знак за мащабността и сериозността на проблема. 

И пак си идваме на думата - възможно ли е у нас да се направи качествено строителство или реконструкция, които да не налагат скорошен ремонт? Или това все още е само блян? Можем ли да осигурим изпълнител, който да си свърши работата по всички правила, или го избираме по други критерии с ясното съзнание, че гаранцията за дейността му трябва да е достатъчно дълга. Защото се наслушахме на оправдания, че грешката ще се оправя за сметка на изпълнителя, а възложителят - в случая Столичната община, ще излезе душевно чист и финансово стабилен от ситуацията. 

Тук не става дума и само за пари. Говорим за опасни тенденции, подлагащи на риск хиляди пътници, които всеки ден влизат под земята с убеждението, че им е гарантирана сигурността. Вместо това те разбират, че защитата им е отнета от нечие престъпно нехайство, а спокойствието им - от неконтролиран произвол. 

Дали не е по-добре общината да не бърза да обявява нова поръчка за разширение на метрото и да се бие в гърдите какъв мощен строител е, а вместо това да започне да гарантира, че действащото метро ще работи безопасно?