Не обезбългарявайте българското училище!

Мария Бончева
Стара Загора          

Четири години вече реагирам спонтанно срещу безобразните грешки в предложените примерни отговори и "посоки" за разсъждения върху израз от литературна творба, цитиран в задача 25 на изпитните тестове за Национално външно оценяване (НВО) в VII клас. Главните експерти от МОН не са оборили с научни аргументи нито едно от моите критични твърдения. Не ми остава нищо друго, освен да възкликна болезнено като Вазов: "Но каква полза - питам се веке..." За жалост, полза няма, но не мога и не трябва да мълча, когато с измисления нов изпитен формат за НВО по български език и литература в VII клас за учебната 2015/2016 г. се прави катастрофална грешка.
Наскоро в репортаж по телевизията председателката на образователната комисия в НС Милена Дамянова много тревожно каза, че "сме на дъното по грамотност" според последното международно проучване. Ако ще се прилага този нов формат на изпита за НВО,

грамотността на българските ученици ще се срине 100 педи под "дъното"

ще бъде закопана вдън земя, след като няма да бъдат проверявани и оценявани усвоените от седмокласниците знания за правописната, пунктуационната и лексикалната норма. Не знаят ли авторите на този "оптимизиран" според техните претенции формат, че "четене с  разбиране" е един от четирите елемента на зрелостния изпит по чужд език? БЪЛГАРСКИЯТ език чужд ли е за българските ученици?
 В примерния тест за НВО по български език и литература в VII клас за учебната 2015/2016 г. задачите, "свързани с двата източника на информация", съвсем не изискват "извличане на информация при четене с разбиране", както е написано от МОН, а предлагат игра на "тука има, тука няма" - поне до задача 5 включително. В задача 10 пък знанието направо си е дадено наготово: 4 пъти е написано, че изречението е "сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение" - вероятно за да не е "на преден план извеждането на декларативните знания". На всичко отгоре верните отговори на задача 10 са два - не е само посоченият в подточка В, а и в подточка Г. Не е вярно, че подчиненото обстоятелствено изречение пояснява само сказуемото в главното изречение. То пояснява и обстоятелственото пояснение в него. Пише го на стр. 55 в учебника по български език за VII клас на издателство "Булвест 2000". Нека го прочетат главните експерти по български език и литература в МОН, та да понаучат нещо, след като не са го научили в университета! Как ще обяснят те защо в предлагания нов формат вече не съществува задачата за редактиране на "допуснатите правописни и пунктуационни грешки, както и грешките при членуване"? С решаването й децата получаваха 12 точки? Или ще махнат пренебрежително с ръка, че вече не е необходимо да се проверява владеенето и прилагането на правописната, пунктуационната и граматичната норма? Защо ли пък им трябва на тези експерти в българското училище да се подготвят грамотни ученици, след като самите те са неграмотни? Нали след като получат дипломи за завършено средно образование, макар и неграмотни, тези български граждани могат да станат главни експерти в МОН?! Млада учителка с висше образование, назначена в смятана за най-елитна гимназия, пише в рецензията на писмен текст на ученичка "изтина"! Друга - в друго училище - пише "пунктоация". Да им се ненарадваш!
А пък и новият Закон за предучилищно и училищно образование гарантира да преминат

децата в V клас, без да познават дори буквите!

В начален етап на българското училище няма да се пишат оценки на учениците, няма да има второгодничество! Без да знаят азбуката, ще стигнат и до VII клас. Така ще се озоват и в X клас, ще получат даже дипломи за завършено средно образование. На изпита за НВО по български език и литература през 2015 г. в едно училище седмокласниците не могат да си напишат дори имената на малкото листче за засекретяване. След като си изяли и изпили предвидените примамки за явяването им на изпита (кроасан и кока-кола), попитали квесторите: "Ъм ся ко шъ праим, ма приятел?" Друг запитал: "Мой ли да издем и тез, дет останаа?" И посочил петте неизконсумирани  примамки за неявилите се на изпита деца. Как с тези неграмотни ученици ще се реализира "извличане и обработване на информация при четене с разбиране" - голямата цел на новия изпитен формат?! Как ще прочетат източниците на информация, като не знаят буквите? Че пък и с "разбиране"! С промяната на формата

не се ли цели да се прикрие неграмотността на седмокласниците?

И вместо да се засилят изискванията за усвояване на знанията и приложението им в писмената реч, от МОН са му намерили леснината: "четене с разбиране". Не е случайно. Доказателствата за неусвоените от експертите в това министерство езикови компетентности са налице дори в текста от половин страница, в който се обосновава прилагането на новия формат. Две грешки са допуснати дори само в част от следното изречение: "Наред с положителните страни на изпитния формат за Национално външно оценяване по български език и литература и по математика в VII клас, експертите са на мнение, че унификацията му предопределя инерция..." Ако някой може да докаже, че мисълта в него е правилно формулирана и че запетаята е употребена основателно, трябва да му присъдят Нобелова награда! В заключението на мотивацията за новия формат пише, че "това ще даде възможност на седмокласниците да приложат придобитите знания и усвоените умения". В МОН не знаят, че знанията се усвояват, а уменията се придобиват чрез упражнения за прилагането им. Наистина ли са убедени, че с тези промени "ще се преодолее субективният елемент при оценяването"? Как ще се постигне това при проверката и оценяването на преразказа? Може би чиновниците в МОН ще ми отговорят с паразитния израз "като цяло" - два пъти употребен от тях в текста им! Иде ми да изкрещя: "Ами като половина?" "Като цяло" е удобна форма за маскировка на негативите в разглеждания проблем!
Съставителите на теста за 2015 г. не могат или не искат да видят своята вина, та търсят начин да избягат от отговорност, да я замаскират зад привидна загриженост. И за по-сигурно се аргументират, че са "подходили" "към настоящата оптимизация" на НВО поради коментираните и анализирани "предимства и недостатъци на конкретния изпитен формат" за предишните години от "експерти, учители, университетски преподаватели". Кои са те?

Защо са анонимни

тези, зад които се маскират? Клакьори ли са, или конформисти, търсещи лична изгода? А може и да се страхуват да не им изстине мястото.
Да не би сред тях да е и този университетски преподавател, доц. Бойко Пенчев, който в интервю изтъква приноса си в "групата" за промените в учебното съдържание по литература? Наистина "значителен принос" за обезбългаряване на българското училище! За умъртвяване на българския дух и ликвидиране на националното ни самосъзнание, родоначалник на което е Паисий! Знае ли този доцент, че изкуството литература има огромно значение за развиване и укрепване на националното самочувствие на българите през Възраждането?! Знае ли, че "Робинзон Крузо" е роман от литературата на Просвещението и в него Даниел Дефо влага просвещенските идеи на XVIII век? Как преподавателите по литература ще обяснят тези идеи на деца от VI клас? "Робинзон Крузо не е нито приказка, нито занимателно и развлекателно четиво, а е единственото произведение, с което е представена литературата на Просвещението в учебната програма за X клас. Десетокласниците могат да го осмислят и да съпоставят неговите послания с тези на другите литературни творби от изучаваните в система направления. На такъв университетски преподавател Вазовият герой чорбаджи Мичо би извикал: "Ти да си вземеш парите от даскала, който те е учил!" Ако СУ "Св. Климент Охридски" имаше епитропи като възрожденските, никой от тях не би допуснал такъв човек да "бъде главен занапред" за преподавател! Камо ли пък и за декан! Защо този доцент не посочва и другите членове на "групата", та да бъдат достойно зачетени от обществото за "подвига" им? На мястото на интервюиращия бих го запитала: "Как беше възнаградена мисията ви за обезбългаряване на българското училище? Отсрамиха ли ви се подобаващо поръчителите?

И по колко си делихте?"

Но да се върнем на темата за новия формат, на който се възлага "заветната" цел: да извърши революция в образователния процес, та вече да няма "разминавания" в "успеваемостта" на учениците. Ако и тази година съставителите на теста за НВО по български език и литература за VII клас дадат текст за подробен преразказ от името на неутрален разказвач като този от 2015 г., горките деца пак няма да получат 35 точки при оценяването. Две трети от откъса из "На изток от запада" е легенда. Би трябвало експертите в МОН да знаят, че легендите и митовете могат да бъдат само в преизказно наклонение (на -л,-ла,-ло,-ли). Как да спазят учениците изискването, на което са ги научили техните учители: "Когато се преразказва от името на неутрален страничен наблюдател, се използва сегашно време на изявително наклонение"? Седмокласниците спазват това изискване и... катастрофа! По чия вина? Категорично на МОН. При това в петата "посока" в 25-а задача от МОН са допуснали още една грешка: "инверсионен  епитет". Трябва ли да се забравя, че писаното слово на всекиго е част от неговата интелектуална идентификация?