Не са от този свят...

Вече е доказано - българският обществен, политически и медиен живот протича в паралелна реалност. Той прилича на заглавие от жълт вестник, но не докосва по никакъв начин истинския живот на хората. Доказателство е едно световно изследване на "Галъп" - то показва, че българите поставят на първо място като проблем в страната бедността, безработицата и икономическите трудности. Тоест за тях проблем е именно това, с което никой не се занимава. Отворете произволен вестник, пуснете си произволна телевизия - никъде и никога няма да чуете дебати за преодоляването на бедността, за неравенството, за това каква политика трябва да се води срещу тях. Тези теми минават за скучни, не особено атрактивни и убийци на рейтинги.
Съвсем друго е да пуснеш двама десни интелектуалци, които с хвърчащи плюнки от уста да говорят как ДС управлява вселената или пък, че трябва отново и отново да се занимаваме с четенето на досиета. В България можем с години да се обвиняваме кой коя страна подкрепя в геополитическите световни конфликти, но не сме в състояние да говорим смислено за това, което най-много вълнува хората - драматичната бедност на нацията.
Фактът, че водим извънземни спорове по теми, които никой не смята за важни, но пък изглеждат изящно литературни, води след себе си и друг дефект. Основните проблеми на България дори не се решават качествено. Защо да се решават, когато това не носи никаква медийна полза? Защо да мислим за преодоляване на неравенството, след като, ако някой го постави като проблем, бива заклеймяван като питекантроп от виновното минало? Ако питате обикновен човек, той никога няма да ви постави ДС като голям проблем. Но ако питате някой медиен интелектуалец, той ще ви изкриви драматично показалец, за да ви обясни, че това е темата на темите.
Президентът Росен Плевнелиев изгуби доста политическа енергия, за да прокара идеята си за изборните правила, въпреки че тази тема също е част от жълтенията на политическия живот. Реална промяна на мисленето на хората ще има едва когато видят политика, която решава истинските им проблеми, а не се занимава с политическа поезия. Тази пропаст между обикновените хора и политическия живот се оказва много по-голяма, отколкото я мислим. Едните живеят в озъбената реалност, а другите в кулите от заглавия и медийна мътилка. Едните наистина са излишни. Те и без това комай не са от този свят.