Не вярвам да са по-добри от него

Вярвам, че Кадафи е лош, дори много лош човек. Готов съм да се съглася с всички определения, които му се дават, включително и с определението "бясно куче". Мога да приема, че интересите на либийския народ наистина изискват той да бъде отстранен от власт.
Не вярвам обаче, че ония, които организираха военната интервенция срещу Либия, за да отстранят от власт Кадафи, са по-добри от него. Не вярвам, че техните снаряди и ракети притежават избирателната способност да убиват само верни на Кадафи войници. Не вярвам, че ако успеят да отстранят от власт Кадафи, условията на живот, които ще наложат на либийския народ, ще бъдат по-добри от условията на живот, които той има днес. (Днес БВП на глава от населението в Либия е около 11 000 долара - един от най-високите в арабския свят). Не вярвам, че при евентуален успех на интервентите либийците ще станат по-свободни.
Изобщо не вярвам, че правителствата на Франция, Италия, САЩ и другите държави, които организираха военната интервенция срещу Либия, се ръководят от интересите на либийския народ. Те се ръководят не дори от интересите на собствените си народи. Те се ръководят единствено от своите собствени, групови интереси. Трудно може да се отхвърли предположението, че действителните мотиви на интервентите силно миришат на петрол.
Световната история е пълна с потресаващи примери на извършвана по "хуманни съображения" военна намеса във вътрешните работи на други държави. При това въоръжената намеса съвсем не е успявала да реши проблемите на съответния народ. Напротив, тя по правило само е усложнявала и задълбочавала тези проблеми. Един преглед на някои от случаите на въоръжена империалистическа интервенция във вътрешните работи на независими държави ще ни увери в това.
През 1960 г. човечеството изтръпна от жестокостта, с която Белгия и САЩ организираха кървавия преврат срещу законно избраното правителство на Демократична република Конго. С помощта на своите агенти Касавубо и Мобуто те отстраниха от власт министър-председателя Патрис Лумумба, а по-късно, на 17 януари 1961 г., и подло го убиха. Разсекретени материали от онова време доказват прякото участие на белгийските държавници, а и на президента на САЩ Айзенхауер в убийството на Лумумба. Убиха Лумумба, но междуособиците в Конго продължиха. Последва отцепването на Катанга и пълното с ужаси управление на Мобуто.
Не от идеята за правата на човека се ръководиха управляващите среди в САЩ, когато организираха заговора срещу законно установената власт в Чили. През септември 1973 г. военна хунта начело с генерал Пиночет заграби властта. Президентът Салвадор Алиенде бе убит, а освен него бяха убити и десетки хиляди невинни чилийски граждани. В продължение на 16 години чилийският народ бе управляван чрез брутално насилие. Не си спомням някой от лидерите на т.нар. демократични държави да е пролял макар и една сълза за невинно загиналите чилийци.
А какво да кажем за агресията на НАТО срещу Югославия, извършена в името пак, разбира се, на правата на човека? На 24 март 1999 г. държавите от НАТО в грубо нарушение на Устава на ООН предприеха масирани бомбардировки над тази суверенна държава. В продължение на близо три месеца натовски снаряди и ракети разрушаваха къщи и училища, църкви и болници, заводи и мостове, избиваха сърби, черногорци, албанци, граждани на други страни. Използваният в снарядите и ракетите обеднен уран причини трайни поражения на природата и хората. С измислената от интервентите държава Косово етническият проблем в бивша Югославия още повече се изостри. Крайният резултат от агресията разкри и нейния смисъл: в Косово САЩ изградиха една от своите най-големи военни бази в света - базата "Бондстийл".
Политиката на користна намеса във вътрешните работи на другите държави намери своя жесток израз и във войната на САЩ, Англия и други някои подопечни им държави срещу Ирак. Войната, започнала на 2 март 2003 г. под съвършено измисления предлог, че Ирак притежавал оръжие за масово поразяване, причини неимоверни страдания на иракския народ. Само при цивилното население жертвите се изчисляват между 200 хиляди и 1 милион и 350 хиляди души. Разрушени са материални обекти с неизмерима историческа ценност. Войната в различни форми продължава и днес... И всичко това единствено и само не заради интересите на иракския народ, а заради петролните интереси на клана Буш и неговите бизнес партньори.
Интервентите започнаха вече да избиват  хората в Либия. Броят на жертвите е засега от порядъка на стотиците, но няма съмнение, че той непрекъснато ще нараства. Жестокостта, проявена от едната страна, ще бъде уравновесявана с жестокостта, проявявана от другата страна. Не се наемам да правя прогнози за развитието на конфликта с Либия. Ще си позволя само да кажа, че видимото в предприетата срещу Либия интервенция съвсем не съответства на действителното. И всъщност не аз казвам това. Казва го характерът на всички извършени досега въоръжени интервенции от "демократичните държави".