Недосегаеми няма да има

Юрий Медведев

За много руски учени днес вече е очевидно, че в най-скоро време в науката ни първа цигулка ще свирят не институтите на РАН (Руската академия на науките - бел.ред.), а вузовете. Тези планове вече се превръщат в реалност. На фона на финансовите проблеми на РАН държавата отдели сериозни средства за вузовската наука и мегапроекти за покана в руските вузове на водещи чужди учени. С други думи, научните стрелки се местят от РАН към университетите. За модел е взет опитът на водещи държави, преди всичко САЩ, където такава система на организация на науката, различаваща се от тази в Русия, доказа ефективността си.
Такива сравнения са некоректни, смятат академиците, достаточно е да се погледнат инвестициите в един изследовател: в САЩ - 246 хиляди долара годишно, в Германия - 236 хиляди, в Япония - 184 хиляди, в Русия - 38 хиляди долара. И въпреки тези трохи от нашите учени се иска да съперничат като равни на колегите си от водещите държави. Но чудеса не стават. Чиновниците обаче смятат, че РАН работи с изключително ниско КПД. Ето цифрите от подготвената от министерството на икономическото развитие "Стратегия-2020". Въпреки че през последните 10 г. инвестициите в изследванията са се увеличили десет пъти (от 48 млрд. рубли през 1999 г. до 485,8 млрд. през 2009 г.), Русия слиза все по-надолу в световния рейтинг. Така например през 2008 г. нейният дял от статии в престижни научни списания е едва 2,48%, докато Франция е с 5,5%, Германия - 7,5%, Китай - 9,7 на сто. Днес мястото ни е между Бразилия (2,59%) и Холандия (2,46%). Още по-тревожно е, че резултатите на нашите учени малко се търсят от колегите им.

Снимки НАСА

Уникален видеосюжет, заснет на околоземната орбита, направи ученият от НАСА Джъстин Уилкисън. Малкият филм е събрал най-добрите кадри, заснети от космическите изследователи в различно време. За седем минути, без да чака пълното завъртане на космическата станция около Земята, зрителят може да види и Мадагаскар, и джунглите на Амазонка.
Сред най-красивите места на планетата ни астронавтите включват червените пясъци на пустинята Намиб, отбелязва доктор Уилкисън. Затова именно от тях започва видеосюжетът

С други думи, да се инвестират пари в неефективно работеща "машина" е нецелесъобразно. Необходим й е сериозен ремонт. Същността на предлаганата от чиновниците реформа е проста: системата на организацията на науката трябва да се върти около таланта. Всичко останало, в това число администрацията на институтите и академиците - са "обслужващ персонал". И паричните потоци трябва да отиват при силните учени и колективи, заобикаляйки слабите. А засега те се разпределят по приниципа "на всички поравно".
За да се разбере "кой кой е", ще бъде направен одит на всички научни организации. При това за пръв път за експертизата ще бъдат привлечени не само наши водещи учени, но и техни колеги от чужбина. Това ще направи проверката максимално обективна. Критериите за оценяване? За фундаменталната наука това са, в частност, публикации, участие в конференции, а за приложната - резултатите и тяхното търсене. В резултат на това през периода 2011-2014 г. могат да бъдат закрити и препрофилирани 10-15% от организациите и 20% от слабите подразделения могат да бъдат ликвидирани. Освободените пари ще попълнят портфейлите на силните.
Науката на водещите държави в света живее според тези закони вече отдавна. Всичко това не е изненада за РАН. Още преди няколко години Министерството на образованието и науката предложи да се направят сериозни реформи. Отговорът на академиците беше твърд: при нас всичко е наред, а чиновниците не разбират спецификата на науката. Академиците бяха категорично против каквито и да било критерии за оценяване на работата им, в това число публикации и цитиране.
През 2009-а правителството сложи точка на този спор, като обяви въвеждане на система за оценяване на труда на учените. В РАН тя вече е разработена, но още не е внедрена. Според някои специалисти обаче положението в академичната наука едва ли ще се промени чувствително, тъй като приетият документ е доста щадящ, затова ефектът от издирването на силните и подкрепата на талантите ще е малък.
Прогнозата е тревожна, застаряването на кадрите е най-болният проблем на науката ни. Парадоксално е, че при всичко това младите учени след завършването на аспирантура често не могат да намерят място в институтите, тъй като щатовете са запълнени. Нещо повече, човек може години да не публикува нито една статия, но е невъзможно той да бъде уволнен. Предложеният от Министерството на икономическото развитие одит трябва да разруши тази архаична система, да открие пътя пред талантливата младеж. Предлага се и възрастта на президентите и вицепрезидентите на академиите, директорите на институтите, ректорите на държавните вузове, директорите на НИИ, деканите, завеждащите лаборатории и катедри да се ограничи до 70 години (днес повечето от висшите длъжности се заемат от учени, отдавна прекрачили тази граница).
Освен това мандатът на един човек на всеки един от тези постове ще бъде ограничен до 10 години.
Предлаганите промени са революционни. За необходимостта им днес говорят мнозина. Разбира се, не всички предложения са оптимални, но те трябва да се обсъждат.