Нека първите коледари на нашата трапеза бъдат Вярата, Надеждата и Любовта

Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град и учителства 10 години. Бил е програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район, секретар на градското читалище, завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж", заместник главен редактор на сп. "Пламък", главен редактор на вестник "Литературен фронт", главен редактор на сп. "Родолюбие". В момента е главен редактор на в. "Новият Пулс". Автор е на многобройни стихосбирки, събрали едни от най-красивите стихове за любовта - "Горчиво вино", "Обич за обич", "Ако ти си отидеш за миг", "Прозорец", "Незавършено посвещение", "Светулка", "За две ръце..." Творбите му са публикувани в много книги, издадени през годините, както и в Съчинения в 8 тома на издателство "Захарий Стоянов". Освен на поезия, Евтим Евтимов е автор и на романа "За това ли беше всичко", "Отец Паисий обикаля още... (нелюбовни стихотворения)", "Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов", "Разрушаване на паметника. Мемоари" (издания на ИК "Персей").
Когато преди време гостува на страниците на ДУМА, на въпрос какво от съвременния живот го предизвиква да създава граждански, патриотични и социални стихотворения, Евтим Евтимов отговори: "Предизвиква ме несъгласието, неприемането на неща, които са недостойни за българина. Може би сте забелязали, че и в любовните си стихотворения водя диалог, дискутирам, боря се - срещу (или за) нещо. Когато става дума за България, тогава съм още по-непоколебим, още по-твърд в позицията си: какво правя аз, какво мога да помогна на родината и на народа си. Още първото ми публикувано стихотворение - "Пиринска земя" (1951), е за родината и мога да кажа, че това е една от големите теми в творчеството ми, която винаги ме е вълнувала и продължава да ме вълнува. Аз не мога без България и народа й, те могат без мен. Никога не забравям думите на Неофит Рилски: "Да ми изсъхне десницата, ако някога изневеря на родината си!" Сещам се и за друг възрожденец - Паисий, който пише: "О, неразумний и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин..." И днес този въпрос трябва да си го задава всеки честен българин и да го повтаря така, както се казва молитва." А кое е обичта към България всъщност, запитахме тогава писателя. Отговорът гласи: "Всичко това: да обичаме България, да я пазим не само от лошото, което идва отвън, по независещи от нас причини, но да я пазим и от лошото, което е в нас или пък самите ние бихме сторили - волно или неволно. Днес има много хора, които говорят, че България загива и си отива, че можем да изчезнем като народ. Аз не съм съгласен с това! Не вярвам и не мога да си представя, че тази прекрасна земя, този горд и кален в какви ли не трудности народ могат да изчезнат. Българинът е с корав нрав и не се предава лесно."
Сега, в навечерието на Рождество и Новата година, разговаряме за тъгите, радостите и надеждите на Евтим Евтимов за България.

- Господин Евтимов, постоянно зачеркваме миналото и започваме отначало. Но не са ли традициите и приемствеността това, което прави една държава и общество силни и ги движи напред?
- Донякъде сама си отговорихте на въпроса. Постоянно зачеркваме миналото си. Злочестата участ на нашата държава, която сега не е майка на своя народ, се дължи преди всичко на разделенията между хората. Такъв разнобой историята не помни от Исперих до наши дни. Много от управляващите са болни от власт и за власт. За съжаление тази зараза не се лекува. За нея няма лекарство и закон, затова тя е повсеместна.
- Как си обяснявате поругаването на паметници на писатели, на личности, с които други нации биха се гордели?
- Повече е мъка и погнуса, отколкото предупреждение. Килърите на омразата разстреляха живи хора за пари. Това им се видя малко, затова посегнаха на паметници и светини. Тази задача бе поставена на бездарни политици, които решаваха и решават съдбата на България.
- Вие работите с млади автори, които представяте в "Новият Пулс", журирате конкурси, участвате в срещи... Каква е днешната млада българска поезия?
- Разнолика е българската поезия. Има я и аз вярвам, че ще я има. Ако трябва да отправя някакво пожелание към младите, то е да приличат на себе си.
- Три прекрасни българчета - Крисия, Хасан и Ибрахим, наскоро ни зарадваха със забележителното си представяне на "Детска Евровизия". И много други деца и младежи носят награди за наука, изкуство, спорт. Може би чрез тях обществото ни може да преживее един катарзис, от какъвто от много време се нуждаем?
- Аз се радвам, когато чувам гласовете на млади българчета по света. А на Крисия, Хасан и Ибрахим желая щастливо детство и безброй музикални изяви и успехи.
- Всеки изпълнител одухотворява по свой начин вашите стихове. Как ви звучат, когато ги слушате произнесени/изпети от други хора?
- Приятно ми е, когато чуя да звучат мои стихове, независимо от устата на кой изпълнител. Но се радвам и за колегите ми, когато някой композитор е направил хубава песен по тяхна творба.
- Какви теми ви вълнуват днес в творчеството? Любовта продължава ли да има значимо място сред тях?
- Любовта за мене не е тема, а съдба и вдъхновение.
- Нали животът е най-голямата ценност - защо напоследък толкова хора в България доброволно се разделят с него?
- Защото, както писа някога поетът Андрей Германов, "Самоубийствено живеем".
- В други страни, когато човек излезе в пенсия, го изпращат с почести и благодарност, после го търсят за съвети и професионални консултации. А у нас?
- ...Пенсионирането е изолиране от живота и приближаване до отвъдното.
- От какво най-вече се нуждаят възрастните хора?
- От повече внимание и обич.
- С Тончо Русев виждате ли се - споделял ми е в интервю, че години наред сте обичали да правите дълги разходки заедно, да разговаряте на всякакви теми.
- Разходките ни с Тончо Русев продължават, но вече на по-къси разстояния и само два пъти в седмицата. Щастлив съм, че имам за приятел този чудотворен композитор. Талантлив и чувствителен като дете. Истински човек.
- Виждате ли днес жени като онази "Жена на балкона", които заслужават думите: "Господи, дадеш ли я на мен, черква ще ти построя от песни"?
- Дал Господ.
- Две поетични души под един покрив - животът ви с Романьола само духовен полет и красиви думи ли е?
- Живеем както някога и като всички. Все още се радваме на горчивото вино и си пишем стиховете.
- Идват светли празници, а и отново заставаме пред прага на поредната нова година. Какви са вашите мисли, пожелания, надежди?
- Нека първите коледари на нашата трапеза бъдат Вярата, Надеждата и Любовта.

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.