Ненаказуеми

Паниката и страхът са голямо нещо. Особено  съчетани с малодушие и безочие. Притежават ги даже управляващите. Техен представител, издигнат до длъжността кмет на район в Пловдив, им се поддаде с пълна сила, като блъсна две деца и... избяга. Самозабравилата се дама с право е решила, че хората на ГЕРБ, камери, полиция и КАТ не ги лови. Могат спокойно да шофират с несъобразена скорост, да участват в рискови пътни ситуации, да "закачат" лееееко с бронята на колата деца и все пак да мислят, че нищо особено не се е случило.
Кметицата е паднала в мрежите и на други чисто човешки чувства, каквито са безчестието и високомерието и категорично отрича за инцидента. Колата й всъщност а-ха се подхлъзнала, а най-безотговорно децата сами скочили пред нея, за да напакостят на управничката си. За кметицата признанието и извинението очевидно не са най-лесният и почтен начин да се излезе от кризисната ситуация. Няма и как да са, тъй като усещането за ненаказуемост е влязло дълбоко под кожата й. Прихванала го е от колегите си кметове, министри и прочие видове управници, които някак си очакват всички други да спазват правилата и да си носят отговорността. Но вина в настоящата власт не бива никога да се търси. Защото няма да се открие. Тя е някъде там далече - във времето на обичайните заподозрени от тройната коалиция.