Неочакван поглед към битието и философията на Фройд

"Можем да кажем, че се е появило силно, надеждно перо в най-младия ешелон на македонските писатели. Смилевски пише зряло, ерудирано, вещо, като в зенита на своето писателско израстване. Пише интересно, живо и уверено, както децата уверено играят шах, видели и запомнили как играят възрастните. С едно малко уточнение: децата всъщност не знаят правилата на играта, но въпреки всичко играят "игра на шах"; тук е обратно - Смилевски е отличен познавач на стабилните, класически наративни техники и тайни, но въпреки това не се отказва от идеята да се "заиграва" с тях и то по начин, като че ли тяхното познаване не е важно и съществено за играта. Това отбелязва известният писател Венко Андоновски, носител на множество награди, сред които и "Балканика".
Зигмунд Фройд е една от най-популярните фигури в световната история, но кой е чувал за неговите сестри?
Нацистката заплаха става причина той да се сдобие с изходна виза, обявявайки имената на хората, които иска да вземе със себе си. Фройд спасява своя доктор, икономките, кучето и сестрата на съпругата си, ала нито една от сестрите си. И четирите са изпратени в лагера в Терезин, а брат им остава до края на дните си в Лондон. Основан на документалистика, този изпепеляващ роман е озвучен с гласа на Адолфина - най-малката и най-благата от четирите сестри. Една умна, чувствителна жена, която е отритната от майка си и никога не сключва брак. Свидетел на гениалността на своя брат, както и на културното и артистично великолепие на Виена в ранните години на ХХ век, тя се стреми към стил на живот, позволен на малко жени по онова време. От близостта с брат й в периода на тяхното детство, през любовта й към неин състудент и времето, прекарано със сестрата на Густав Климт във виенска психиатрична клиника, до мечтата й един ден да живее във Венеция и да има собствено семейство, сестрата на Фройд в този блестящ постмодерен текст въплъщава изумителната проникновеност и дълбоките чувства на една жена, чийто образ тъне в сенките на историята.
Романът на Гоце Смилевски "Сестрата на Зигмунд Фройд" излиза в България в превод на проф. Божидар Манов, а издателите от "Колибри" ни предоставиха интервю с автора.


Мечтая да остана честен и скромен човек
Писателите загубиха своята мисия, в наше време писането се е превърнало в удоволствие, твърди младият македонски автор

Удивително талантливият македонски писател ГОЦЕ СМИЛЕВСКИ е роден на 9 април 1975 г. в Скопие. Учи общо и сравнително литературознание в университета "Св. св. Кирил и Методий" в родния си град. Продължава образованието си в Карловия университет в Прага, а след това пише докторска дисертация в Европейския университет в Будапеща. Публикува първия си роман "Планета на неизкуството" през 2000 г. Следващата му творба - "Разговор със Спиноза", е преведена на осем езика, включително в САЩ, Словения, Полша, Сърбия, Хърватия, Финландия. Романът получи високата оценка и на българската публика - както на критиката, така и на читателите с по-изтънчен вкус. Автор е на пиесите "Спиноза" и "Три малки танцови стъпки през границата". "Разговор със Спиноза" е обявен за роман на 2002 г. в Македония и е удостоен с редица авторитетни международни награди. "Сестрата на Зигмунд Фройд" затвърждава впечатлението от вдъхновените творчески търсения и ерудицията на младия автор. Европейската критика отличи произведението с Наградата за литература на Европейския съюз (2010).

- Защо избрахте за първата си книга разговор тъкмо със Спиноза, а не с Аристотел или Ницше, например?
- Спиноза е един от онези философи, които не са търсили широка публика. Той е искал да има читатели, които го разбират. Спиноза е различен философ, който избира да бъде отлъчен от равинския съд и синагогата. И не отива в университета в Хайделберг, Германия, където би могъл да преподава. Той решава да остане да живее в Холандия и да се посвети на философията. Тези два избора, които Спиноза прави - да се посвети на философията и да живее в самота, са онова, с което образът му ме привлече.
- Носител сте на наградата на Европейския съюз за 2010 г., как се промени животът ви?
- Влиянието е основно върху издателите - интересът расте. Наградата има и литературна стойност, това е важна награда, защото е създадена да популяризира литературата на Европа в Европа. Знаете - много често две държави-съседки не четат литературата, която създават, а са толкова близки помежду си.
- Как ви забелязаха? И с какво Балканите могат да бъдат фокус в европейската литература?
- Не мисля, че който и да е регион може да бъде интересен сам по себе си от гледна точка на литературата на издателите. Но много балкански писатели вече са издадени в редица европейски страни. Знам, че български автори също са преведени в Европа - Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Георги Господинов, Алек Попов, Теодора Димова. В Македония са преведени Любомир Левчев, Георги Константинов, Владимир Левчев.
- Чувствате ли се гражданин на света?
- Всеки човек трябва да се чувства гражданин на света. Разбира се, че се чувствам гражданин на света, макар че като гражданин на Македония, която не е член на Европейския съюз, имам големи трудности при пътуванията. Спечелих стипендия "Рокфелер" за Италия, но срещнах трудности с получаването на виза. Сега заради правилата на Шенген и биометричните паспорти можем да пътуваме без виза. Но по-важно е как се чувстваме - аз се чувствам космополитно.
- Каква е мисията на писателя днес?
- Смятам, че писателите загубиха своята мисия. На писането се гледа вече по друг начин. В наше време писането се е превърнало в удоволствие.
- Къде е читателят в цялата история?
- Писателят пише заради читателите, естествено, но не бих променил стила си само за да имам повече публика.
- Стига ли ви писателското поприще, за да се издържате? Повечето български писатели работят като журналисти, преводачи, университетски преподаватели...
- Писателите, които искат да се издържат с писане, а не са комерсиални автори, могат да кандидатстват по различни европейски програми. Една от тях е "Писатели в резиденция", аз самият съм бил във Виена, Амстердам, Лаго ди Комо, Женева с подобни стипендии. И български автори печелят такива стипендии - в Ню Йорк се запознах със Здравка Евтимова, нейни разкази ще бъдат публикувани в САЩ.
- Какви са мечтите ви - да филмират книгите ви, да спечелите Нобелова награда за литература...
- Мечтая да съм здрав, да остана честен и скромен човек.