Непреодолимите граници на идентичността

"Трайбълизмът се завръща в Европа" e озглавил своята статия известният американски политически анализатор Пат Бюканан - бивш старши съветник на трима обитатели на Белия дом - Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън, а по-късно, през 2000 г. и кандидат за президент на САЩ. Той нарича "авантюра" провалилият се опит на Западна Европа да създаде мултикултурно общество. Бюканън се позовава на признанието на Ангела Меркел, което тя направи на среща с актива на младежката организация на Християндемократическия съюз (ХДС) в Потсдам. "Усилията на Германия да изгради общество, в което съжителстват различни култури и етноси, в което хората живеят заедно и се радват един на друг, категорично пропадна" - казва на младежкият форум Меркел. Думите й намират потвърждение в резултатите от демоскопско проучване, съгласно което 30 процента от германците смятат, че страната им е пренаселена с чужденци. Още толкова са убедени, че "гостите от чужбина" идват да живеят в Германия заради изградената в нея стабилна социална система.
Меркел има предвид турците, които през 60-те години бяха поканени от германски фирми да работят срещу много прилично за тях заплащане. Тогава се роди и понятието "гастарбайтер". По-късно, след края на студената война, араби и източноевропейци също далеч не случайно избраха Германия като най-добро място за живот, учение и работа. Според някои проучвания в страната сега живеят над 5 милиона мюсюлмани. "Мултиетническото общество е мъртво" - казва Хорст Зеехофер - лидерът на баварския Християнсоциален съюз (ХСС) - сестринската клерикална партия на ХДС. И допълва, че е против такъв "внос на чужди култури". "Турците и другите мюсюлмани, смята Зеехофер, не учат немския език, не се подават на асимилация и не стават германци".
 Дълбоките различия са крещящи в населените с турци райони на Берлин - Кройцберг, Нойкьолн и Вединг. Там на другия ден след  атентатите срещу Световния търговски център в Ню йорк и срещу Пентагона във Вашингтон, с веселби и фойерверки е отпразнувана "победата на исляма". Преобладаващата част от населението на тези три квартала на Берлин са имигрантите - турци, кюрди и араби. В тях много семейства преживяват от социални помощи, независимо от това, че не говорят немски. По улиците на тези квартали и в магазините особените миризми са характерни за други страни и райони на света, надписите са на турски или арабски, а неизменен атрибут е знамето с полумесеца. През целия ден около дюкяните, кафенетата и клубовете, в които без почивка работят телевизори, включени на сателитни програми от родните страни на имигрантите, тече спокойно безвремие, в което звучи музика, непривична за родината на Бах и Бетовен.
Подобна е картината в други големи германски градове. "Ангела Меркел е права - каза наскоро белгийският премиер Ив Льотерм, мултикултурното общество в Европейския съюз е провал. Политиките на интегриране не водят до положителните резултати, които се очакват от тях. Ако някой дойде в Белгия, воден от почтени съображения, той трябва да бъде посрещнат и настанен, но трябва също така да изучава езика ни, да се приспособи към белгийската атмосфера, към общината, в която живее, към социалната тъкан на обществото ни".
Безспорен факт е, че Европа и поради кризата е изправена пред сериозни изпитания. От една страна, "гостите" сядат на общата трапеза, без да са заслужили, а от друга - етнонационализмът подхранва създаването на популистки и антиимигрантски партии. Много от тях вече упражняват власт. Австрийските националисти например триумфираха през 2008 г., когато Партията на свободата, създадена от Йорг Хайдер, и Алиансът за бъдеще на Австрия заедно спечелиха 29 процента от гласовете. Швейцарската народна партия на Кристов Блохер с определено антиимигрантска подплата инициира успешния референдум за промяна на конституцията и за забрана на минаретата и бурките. Крайнодясната Датска народна партия направи истински пробив на последните парламентарни избори миналата година и спечели 22 мандата. Макар Дания да има репутацията на толерантна държава, влиянието на ултранационалистите бързо расте тъкмо заради идеите им за ограничаване на имиграцията. Те са вече трета политическа сила в страната. Партията Йоббик в Унгария, която според "Файненшъл таймс" следва най-крайните архинационалистически традиции, спечели 17 процента от последния вот и има 47 депутати в парламента. Герт Вилдерс - лидерът на парламентарно представената ултрадясна и антиислямистка Партия на свободата в Холандия сравнява исляма с нацизма. Негова е фразата: "Повече сигурност, по-малко престъпност, по-малко имиграция, по-малко ислям - това е, което избра Холандия".
Примери в изобилие от почти всички западноевропейски страни, в които национализмът преживява ренесанс. Мултикултурализмът днес е вече в центъра на споровете за приемането или отхвърлянето на хората от Юга, на онези, които и в чужбина живеят в своя различен свят. Глобализмът е заплашен от трайбълизма, смята Бюканън. С ниската си раждаемост през 2050 г. Германия ще е загубила 12 милиона от 82-милионното си население. А 40 процента от германците ще бъдат над 60 години. Ако държавата на благоденствието иска да оцелее и индустрията й да бъде конкурентоспособна, Германия трябва да внесе милиони нови работници. Откъде могат да дойдат те, ако не от Третия свят? Освен Исландия и Албания няма друга европейска нация с положителен демографски баланс. Стара Европа умира. Мултирасовите, мултиетническите и мултикултурните държави се дезинтегрират. Историята, расовата и етническата принадлежност разделят човечеството на нови, динамично развиващи се групи. Културното многообразие се оказа не безспорна ценност, а източник на заплахи, заключава Бюканън.