Неугасващите искри на българското родолюбие

Продрум Димов

Те искрят толкова живително в най-новата книга на известния журналист и общественик от пазарджишкия край Филип Серафимов - "Повелите на кръвта". Това ново негово издание е естествено, органично продължение на предишните му успешни заглавия - "Дядо ми опълченецът", "Отблизо и далеч", "Споделено" и "Малката Москва". Те говорят за присъствието на солиден житейски опит и творческа зрялост. Това се чувства твърде осезаемо и в последното му произведение.
В тази своеобразна автобиографична изповед авторът сам споделя честно, искрено и правдиво: "Не се блазня от самочувствието, че моето родословие е някакъв феномен, но и не крия, че се гордея с него и съм благодарен на съдбата, че ме е дарила с него." А имаме достатъчно основание да вярваме в това негово сакрално откровение, защото наистина Филип Серафимов с право изпитва синовно преклонение пред своите родови корени. Той е потомък на славни предци. Неговият прадядо по майка е добре известният в пазарджишкия край Георги Начев-Даскала, близък сподвижник на Левски и Бенковски, организатор на Априлското въстание в родното му село Лесичово. А дядо му Серафим Филипов, родом от с. Белица, Разложко, е опълченец и участва, макар и тежко ранен, в съдбоносните, кръвопролитни епични боеве при отбраната на Шипченския проход по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). И неслучайно семейството е отколешна непоклатима крепост на възрожденското ни родолюбие и русофилие. Тази тема е добре професионално разработена и в отделни глави на изданието - "Кръвта вода не става", "Предци за пример", "На ползу роду".
Стъпил здраво на яка мемоарно-документална основа, авторът ни въвежда в цяла галерия от интересни и колоритни образи, в която се открояват неговите родители - Димитър и Анка Серафимови, и тримата му братя - Георги, Спас и Серафим, който взема името на своя дядо-опълченец, но и горещо прегръща неговите русофилски идеи, участва като партизанин в антифашистката борба и дълги години работи като дипломат от кариерата в САЩ, Франция, Кения и други африкански държави.
Значителен брой страници Филип Серафимов е посветил естествено и на своето семейство - на покойната си съпруга Недялка и на двете си деца: Галя, гимназиална учителка по литература, и сина Димитър, който тръгва по пътя на своя чичо Серафим и дълги години работи като генерален консул на България в Канада, а в момента е вицепосланик на родината ни в Тел Авив, Израел. Разбира се, не на последно място се спира и на достойните продължители на рода - внуците му Александър и Ина, които носят в гърдите си непомръкващия пламък на родолюбиви българи.