Нищетата ражда омразата

Калоян ГЕОРГИЕВ, 
студент в СУ "Св. Климент Охридски"

Греховно ли е да желаеш средства, с които да реализираш съкровени амбиции, които смяташ за ценност? А кой определя амбицията като ценност? И на двата въпроса не може да се даде утвърден отговор, който да не създава полемика. Това, разбира се, идва от строго субективния характер на възприятието за ценност и морал. За едни  самата ценност са жълтиците, а за други те биват разменна монета за други желани блага, надхвърлящи материалното. От една страна, имаме материално благосъстояние, което удовлетворява индивида и го прави ощастливен от самото притежание. На него не му е нужно друго, за да се определи като постигнал ценностите, към които се е стремил. На другата плоскост стои този, който извървява пътя към паричния успех, целейки да удовлетвори личния си семеен кръг или да бъде обществен деятел като филантропите, например. И двата вида субекти намират в парите нужното, за да се чувстват ощастливени в личен, социален и обществен план. Какво става обаче, когато се намеси бедността или поне едната страна не разполага със средства да реализира стремежите си, които смята за ценност?

Моралът и справедливостта, щастието и прогресът, знанието и развитието не могат да бъдат ценностни убеждения и направления в свят, затънал в калта на бедността. Оказва се обаче, че парите и прекомерното задоволяване също не се явяват коректив на ценностите, към които всяко общество съзнателно или неосъзнато се стреми. Нито сред немотия, нито сред неравенство на благата може да се говори за справедливост. Още по-изкривено е да се говори за бъдеще там, където то всячески се бори с настоящето, или там, където настоящето не мисли за идното. В такива смутни времена се ражда омразата, в която светът стои като застинал. Това са част от причините за всестранното разрастване на нещастието, на завистта, а от там - на негативизма в личен и социален план.

Това обаче не е някакво изключително събитие, плод на разрушителния живот на съвремието. През такива етапи

светът е минавал многократно

понякога кърваво, понякога мирно, един път поучително, а друг път само за да бъде помнено като черен пример за идните. От всеки такъв етап обаче могат да се направят изводи и за причините, и за последствията. От тях пък може да се достигне до аргументирано заключение дали настоящето е подложено на същото изпитание.

Историята е най-добрият учител, казват мъдрите или изпатилите... Тя в своите потънали в прах от забрава страници помни революции, катаклизми, предателства и много други събития, които имат своя еднотипен зародиш, коренящ се в неравенството, родеещо се с несправедливостта, и от което избива кървавият цвят на революциите. Там, където се посее възможността безпрепятствено да се оскверняват права, да се потиснат равни или да се смачкват ценности, там ще се жъне и успехът на потисниците, на безправните и на нечестивите. Историята отново идва на помощ, като ни припомня търкалящите се глави около гилотините, които иначе са красели кралските кресла. И дори примерите да не са толкова крещящи, безспорно и съвсем в реда на нарастващия деспотизъм рано или късно бунтовническото в потиснатите избуява. 

Всичко това идва да илюстрира липсата на каквато и да е възможност парите да бъдат мерило. Защото те не могат да купят нито на бедния равенство и справедливост, нито на богатия живот. Те сами по себе си не са и ценност. Парите могат единствено да скрепяват ценностите, но по многократно по-лесен начин могат да бъдат и секирата за каквато и да е система от ценности. По тази причина, когато прехвърлиш почти целия материален ресурс у шепа от населението, те вече не се чувстват длъжни да съблюдават и надграждат ценностите, защото обедняващите или трайно обеднелите не намират упование в тях сред свят, посивял от нищета. А пък самите ценности се трансформират в протестни правила, незачитани и от едните, и от другите.

И тогава настъпва големият разрив

Там някъде избухва големият взрив. И отново там се ражда революцията, къде политическа, къде социална или културна, а може би и всички заедно.

Парите не купуват щастие, казват. Вярно е, но не защото не могат, а защото не могат да го направят трайно. Всеки е виждал лош и богат човек, но щастлив! По-рядко обаче може да видиш беден и ощастливен... За бедния щастието се купува, за лошо забогателия то съществува обективно, но и за двамата парите се превръщат в ценност, което обезсмисля и изцяло затрива смисъла на каквото и да е щастливо съществуване. Превърнеш ли парите в средство, ти си въоръжен, но превърнеш ли ценностите и щастието в цел, ти живееш. Бъдещето може да е трайно положително, ако има социално равенство, не пълно, разбира се (почти целият XX в. може да бъде учител, че това е недостижима цел), което да удовлетворява обществеността, а от там - да поддържа демокрацията или която и да е форма на управление, която се старае да скрепи ценности, надхвърлящи строго личното облагодетелстване.

Не се е намерил философ, историк, поет и артист, който да намери златно правило за щастието. Самото щастие не бива да се слага в рамката на точен набор от думи, защото така ще изпуснем прелестната му възможност да бъде почувствано. То е толкова невероятно именно заради все така неустановената си същност, която бива разбирана от всеки по своему. Когато се стремим да говорим за благосъстояние на духа, надхвърлящо предела на едно човешко тяло, щастието следва да бъде определяно като принципна система от ценности, удовлетворяващи значима част от обществото. Когато ценностите не се следват и поддържат от много хора, а от единици, не става дума за плурализъм и демокрация, а за сивота, изолираност и дори за деспотизъм. В такава среда щастието е трудно достижима цел, или поне улавянето му за дълго време. 

През такива етапи се наслагва трудно преодолимо напрежение, което избухва като отдавна тлеещ вулкан, който помита нагнетената с напрежение земя и ражда изпод вулканичната пепел нова надежда за ново принципно съществуване. Към настоящия момент лавата като че ли вече е изригнала, а това е сила, водеща до неизбежни промени, които само съзидателната сила на обществеността може да направи полезни. Да се надяваме!