Ниските заплати стимулират не икономиката, а алчността

Будиш се. Вече е време. Ставаш от леглото. Не ти се спи, просто умората от снощи не си е отишла. Или сънят ти е станал нездрав. Както и да е. Оправяш се и тръгваш на работа. Изкушаваш се да оставиш телевизора включен, защото ти доставя удоволствие мисълта, че ухилените водещи на сутрешните блокове ще си въобразяват, че разсмиват някого, че забавляват гражданите, че са умни и красиви. И най-вече - че имат висок рейтинг. Тази измама е сладка. Но ще ти струва ток, а цената на електричеството скача. Така че изключваш приемника и излизаш. Няма причина и той да работи бадева, на вятъра. Като тебе.
Тръгваш на работа ли казах? Ето за това исках да пиша. На работа, значи. И къде е това? В някой мръсен цех, в учреждение, ведомство, в частна фирма или в сладкарница? И какво е това? Полагане на труд срещу заплащане ли? Да видим.
Известно е, че

цената на труда в България е най-ниската

в обединена Европа. При това тази тенденция се задълбочава - положението, вместо да се влошава, както казват, става безнадеждно. Този факт сам по себе си, дори анализиран без сравнения, е достатъчно тревожен. Но все пак ще се наложи да кажем, че една цена е висока или ниска в сравнение с нещо, което обикновено не се поддава на толкова много колебания в стойността си. Прието е за такова да се счита златото. Ала и неговата цена е динамична. Затова предпочитам да преценим цената на труда, съотнасяйки я с нещо безценно - човешкия живот.
Ако приемем подобен подход за рационален, тогава ще установим, че трудът и животът нямат нищо общо. Те са толкова разнополюсни, че нито едно от тях не може да служи за отправна точка на другото, камо ли да отразява неговата стойност. Чрез труда човекът опредметява света около себе си, прави го пригоден за употреба, социализира го. Ако е вярно, че трудът е създал човека, още по-вярно вероятно е, че човек се реализира чрез труда, защото го смята за своя естествена проява. Колкото повече умения и старания влага във всекидневната си работа, толкова по-ефективни и ефикасни стават уменията му и той преобразява заобикалящия го свят по такъв начин, че най-общо казано животът, човешкият живот на труженика става по-щастлив, по-удобен, по-лесен.
Обаче това изобщо не е вярно. С увеличаването на количеството и качеството на полагания труд правопропорционално намалява личното ти богатство; с други думи -

трудът у нас произвежда бедност

Колкото повече се трудиш, толкова по-беден ставаш. От труд се гърбавее, казват познавачите, не се богатее. Пък и да се работи от сутрин до вечер е дело глупаво. Стига, разбира се, да не е подчинено на някаква егоистична цел. Тази цел може да е творческа, да е финансова или престъпна, но щом оправдава средствата, значи ще оправдае и непосилния труд. Значи работата, възприемана като доброволно физическо или интелектуално натоварване, има смисъл, само когато реализира човешки цели.
Ала и това не е вярно. Повечето хора работят, за да свържат двата края. Едва ли това е целта им. Според Епикур целта на човешкия живот е щастието и всяко усилие в тази посока е уместно или дори поощрително. Но как да станеш в България щастлив чрез труда си? Това е напълно невъзможно. Не само защото трудът е подценен, а защото той не се родее с богатството. Животът се превръща в цел на труда, а не обратното, както трябва да бъде. Ето защо човекът експлоатира живота си и своето лично щастие, за да полага труд, който да прави живота му просто възможен, но в никакъв случай - щастлив. Щастието остава за други.
Хитрият човек работи малко или не работи нищо. Но той печели. Измисля схеми. Лъже. Мами. Граби. Политиканства. Плагиатства. Правораздава без право. Лекува без лек. Посредничи. Накратко - не прави нищо полезно, но понеже винаги е за чужда сметка, успява да се облагодетелства. Такъв човек

употребява чуждия труд

присвоява плодовете му и лентяйства. Понякога това става законно, друг път е резултат от завоалирана принуда - когато работникът не знае, че трудът му струва повече, той продължава да влага силите и енергията си по такъв начин, сякаш с него се постъпва честно. Тази измама функционира, откакто е измислена печалбата - това излишество, чието разпределение превръща хората в роби или в господари. Не съм сигурен, че виновен за това е капитализмът. Има хора, които обичат да бъдат мамени, защото не разполагат с воля да остойностят себе си. За тях животът е труд, по този начин е мислел вероятно и първобитният човек, маймуната - също, доколкото е способна на това. А че трудът трябва да променя живота към по-добро - това или не се разбира, или изглежда толкова сложно, че е по-добре да не бъде мислено.
Думата ми беше не толкова за цената на труда, колкото

за цената на живота

Колкото по-ниска е стойността на труда, толкова по-безсмислен е животът в личен план. В обществен ракурс вероятно не е съвсем така, защото откраднатата стойност на труда не се губи, а се влива в чужди джобове - джобовете на хора, които не работят, а насочват каналите на принаденото към себе си. Така че измаменият може и да страда, но това си е за негова сметка. Измамникът печели и неговата текуща сметка набъбва чрез присвоеното. Едва ли някой ще чуе призива на синдикатите минималната заплата да стане 750 лв. при сегашната инфлация.
Затова не си мислете, че срамното заплащане на труда е само въпрос на слаба производителност и ниска конкурентоспособност. Не, въпрос на прекомерна алчност е.
Когато ставаш от сън и на излизане гасиш телевизора, за да пестиш ток, когато ругаеш и обществото, и държавата, но все пак отиваш доброволно да бъдеш окраден - там, където полагаш труда си, ти даваш своя принос към несправедливостта, от която се оплакваш. Отчуждението от труда води до отчуждение на човек от човека, твърди Маркс. Прав е, разбира се. Но какво от това?
С български заплати европейски стандарт не се постига: както е вярно, че пазарът не регулира нищо изобщо, а само конкретно, и то с цел увеличаване на печалбите или минимизиране на загубите; за сметка на това стихията му праща едни на дъното, а други качва на гребена на вълната. Пазарът не може без силно вълнение, а когато такова няма, създава изкуствени финансови бури. Следователно, ако трудът е бил стимул за човека преди, днес и тук стимулира само грабежа и завихрянето на пазара на присвоената му стойност.
Ако това се промени, вероятно и достойнството отново ще придобие смисъл. А може би ще възникне и средна класа.