Нито една цел на пенсионната реформа не е изпълнена за 15 години

Доц. д-р Емилия Масларова е бивш министър на заетостта и социалните грижи (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.) и министър на труда и социалната политика (17 август 2005 - 27 юли 2009 г.), народен представител от БСП в 38-то, 39-то и 41-то Народно събрание.

"22% от пенсионерите у нас са с по 4-5 лева на ден"

- Трябва ли да има сега пенсионна реформа?
- Това е абсолютно наложително.
- Защо?
- Т.нар. пенсионна реформа от 2000 г. предвиждаше цялостна промяна на пенсионния модел в България и имаше определени цели. Първата бе пенсионерите да имат пенсии, адекватни на техния принос в осигурителната система. Т.е. те да имат самочувствие, че са работили и са се осигурявали, за да имат гаранция, че ще живеят по-добре. Втората цел бе пенсионно-осигурителният модел, т.е. фонд "Пенсии", да бъде независим фонд и да акумулира осигурителните вноски. Третата цел бе този фонд да е устойчив, да дава сигурност. Реформата трябваше да има справедливост. Четвъртата цел бе нова конструкция, нова архитектура на пенсионния модел - трите стълба. Първият стълб - солидарният, а вторият и третият - капиталови стълбове.
- Изпълнени ли са тези цели?
- 15 години по-късно можем да кажем, че нищо от това не е изпълнено. Пенсиите въобще не отговарят на това, което хората са дали като принос. Над 1 млн. и 220 хил. пенсионери са с пенсия до 286 лв., колкото е официалната линия на бедност за 2015 г. От всичките 2 млн. и 65 хил. пенсионери, 22%, - т.е. повече от 1/5, са с минимална пенсия. При това не са със 154,50 лв., а до тези пари, под минималната. Т.е. тези хора разполагат дневно с 4-5 лева! Когато говорим за адекватност на пенсиите, при всички случаи  трябва да казваме каква е потребителската кошница, какво може да се задоволи с тези пенсии.
На следващо място трябва да кажем, че не е справедлива пенсионната система. Пенсионният фонд не е самостоятелен, а точно обратното. В началото на реформата той съставляваше близо 79-80% от парите за пенсии, сега - малко над 40%. Ако държавата се отдръпне като осигурител в системата, пенсиите трябва да се намалят с 60%.
- Тристълбовият модел дава ли сигурност?
- Виждате, че напоследък се води много тежка дискусия за универсалните пенсионни фондове. Да, ние като лява партия не се отказваме от тристълбовия модел. Безспорно солидарният модел няма алтернатива, а вторият и третият стълб са допълващи, могат да надграждат и да дадат по-голяма сигурност. За съжаление на този етап ние не можем да кажем, че е реалност.
- Грешка ли беше 2000 г.?
- Макар че имаше дълго време дебат, за модела от 2000 г. бяха наложени и някои силови неща. Първо, грешка (която и ние - Тройната коалиция, сме допускали) беше това, че непрекъснато се намаляваше осигурителната вноска. Грешка, която правеха всички правителства от 2000 г. насам, като се започне от т.нар. бащи на пенсионната реформа - Иван Костов, Иван Нейков, Йордан Христосков. Те първи през 2001 г. намалиха с 3 процентни пункта осигурителната вноска. Тогава беше предизборен трик. За съжаление ние също намалявахме осигурителната вноска - със 7 процентни пункта от 2005 до 2008 г. Общо осигурителната вноска е намалена с над 14% за 15 години. В същото време съотношението на осигурителната вноска работодател:работник от 80:20, стана 60:40, т.е. всички бонуси бяха в полза на работодателите. Там всъщност остана доста голям ресурс - около 20 млрд. лева.
Хората преглътнаха повишаването на пенсионната възраст, но след 2010 г., когато възрастта за пенсиониране стигна за жените 60 г. и за мъжете 63 г., правителството на Бойко Борисов взе следващото решение - увеличаване на трудовия стаж и на възрастта за пенсиониране с по 4 месеца всяка година. Когато държавата има срив в икономиката, има висока безработица, ниска заетост, има дисбаланс в икономическото развитие, изведнъж започва да иска повече осигурителен принос. А това означава и повече заетост и по-висока възраст.
- Значи, общо взето, много грешки след 2000 г.?
- За съжаление е така.
- Ясно е, че пенсионната система трябва да бъде променена, но каква трябва да е тази реформа?
- Трябва да има ясни правила. На първо място трябва да заработи комплексно, не на парче - днес ще повишим възрастта, утре ще отнемем някои от придобивките, следващия път ще намалим осигурителните вноски...
- Но основно се говори за повишаване на възрастта и осигурителния стаж и това се кръщава реформа.
- През цялото време атаката е на изхода на системата, никой не гледа входа й. Необходим е цялостен комплекс от мерки. Решенията в пенсионната система трябва да се взимат, съобразявайки се с това, което се случва в икономиката. Без икономически растеж не може да има и стабилна пенсионна система. Ерго, тук трябва да се вземат предвид и доходите. Не може на най-ниските доходи в Европа да има най-ниски осигурителни вноски, за да се дават бонуси на някого, незнайно кому, и в същото време да се искат високи пенсии. Трябва да се има предвид ситуацията на пазара на труда. И нещо много важно: какво е качеството на работната сила, която е на пазара на труда, колко са хората с висок интелектуален потенциал, колко от тези, които са на пазара на труда, са конкурентоспособни. А за 25 години демокрация успяхме да сринем интелекта на българската нация и от едно от първите места в света сме след 40-о място по интелектуални възможности. През следващите години ще имаме още по-големи затруднения - според Световната банка след 2050 г. България ще е страната с най-висок срив в населението в трудоспособна възраст. Ако днес на 100 души между 15 и 64 г. имаме 28 души над 65 г., през 2050 г. те ще се 66 души. Всичко това налага много сериозен преглед доколко ще продължаваме да стабилизираме първия стълб - солидарната система. Всяко правителство ли ще прави своите промени?
- Какво е виждането на левицата?
- Както казах, солидарният стълб няма алтернатива. Той трябва да остане при всички случаи. Но няма алтернатива и повишаването на възрастта за пенсиониране, защото се повишава и средната продължителност на живота. Съгласни сме, трябва да се изравни пенсионната възраст на жените и мъжете. Но това трябва да стане за онези, които постъпват на пазара на труда от 2000 г.
- Защо точно за тях?
- Това е поколението, което в момента е около 40 г. Те имат хоризонт напред, в който трябва да осмислят, че трябва да участват в пенсионната система. Трябва и да се осигуряват на реалните си доходи, имат възможност да повишават своя интелектуален капацитет, своята квалификация, да повишават и доходите си.
При реформата безспорно на първо място трябва да е демографската характеристика. Да не забравяме, че Тройната коалиция през 2005, 2006, 2007 г. предприе редица мерки, насочени към младите семейства, към раждаемостта, децата, майките, близнаците, социалните помощи, студентките-майки. Оттогава България е страната с най-дългия отпуск за бременност и раждане в Европа, даже и в света. След това нищо не помръдна по отношение на младите хора - детски добавки, майчински, обезщетение при раждане и пр.
И нещо много важно: докога ще си заравяме главата в пясъка и няма да погледнем към максималния осигурителен доход? Защо хората с високи доходи да нямат стимул да се осигуряват на реалния им размер и да получават пенсия, която да е адекватна на приноса им?
Крайно време е всички социални плащания да бъдат извадени от пенсионната система. Щом едно плащане не е свързано с участието на човек в пенсионно-осигурителната система, с личния му принос, то е помощ. И по този въпрос се мълчи.
Докога ще се мълчи за това да има отделен фонд за работещите в специалните институции и професии? Ако трябва, нека да има за тях отделен фонд, както е учителският фонд.
Крайно време е да се помисли за гъвкавост на пенсионната система. В цял свят има гъвкави форми на пенсиониране. И поставяйки въпроса за гъвкавостта, да поставим въпроса за това кое да надделее - осигурителният принос или възрастта? Ако човек е започнал да работи на 18 г. и се осигурява честно и почтено 40 години, той защо да няма право да се пенсионира на 58 г.? Мисля, че трябва да е по-голяма тежестта на осигурителния принос, личното участие в осигурителната система е водещо. Това стимулира хората да се осигуряват, при това - на реалните си доходи.
Ние направихме нещо, което беше пропуснато през 2000 г. и като депутати все сме го предлагали - 30-35% от парите на приватизацията да отиват в т.нар. Сребърен фонд. А голямата приватизация бе в края на 90-те години, 2000-2001 г. Сега в Сребърния фонд щеше да има над 20 млрд. лв., а не 2 млрд. Ние - лошата Тройна коалиция, първи осъвременихме старите пенсии, преизчислихме ги през 2008 г., ние увеличихме тежестта на всяка година стаж след възрастта за пенсиониране - от 1 на 3%. После го направиха на 4, нека да има стимули. Другото, което е, всяка година осигурителният принос трябва да се бонусира не с 1,1%, както е, а минимум с 1,33, в ЕС средната величина е 1,8. Ето това е стимул човек да започне навреме работа, да не е в сивата икономика...
- Какви са очакванията ви от дискусията, която в момента върви?
- В момента има само дебати. Затова ние от БСП представяме нашите виждания. Може да има спорни въпроси. Нека да ги обсъждаме, но всичко това трябва да бъде пред очите на целокупния български народ. Защото пенсионната система е важна и е интересна за тези, които още не са започнали работа, но и за тези, които са на края на жизнения си път. Това е период от не по-малко от 60-70 години.