Нова книга на талантлив хуморист

Илия Борисов

Този автор е познат на любителите на хумора с публикациите си от десетилетия. През последните години написа и издаде десетата си книга, откакто дойде да живее във Враца със семейството си, преселил се от ловешкото село Летница, вече станало град.
Интересно ми бе да прочета написаното в 78-те страници, изпъстрени със свеж хумор и оригинални текстове. На синята корица грееха думите: "Вицове за ушите, сърцето и душата". В предговора Тодорка Вълчева е написала: "Няколко града у нас издадоха книги с местен хумор. Заключителния удар обаче нанесе Враца. Тук хуморът е цяла каца! Защото чувството за хумор на врачаните е далеч над средното ниво за страната и света. Заслуга за това имат говорещият вестник "Тумба-лумба", вестниците "Музевир" и "Веселяк", рубриката "Тъпан" на в. "Отечествен зов" и т.н."
284 са кратките и съдържателни епиграми и презумици. Към тях са сполучливо подбраните "Реплики на старшините от врачанската казарма" и бисери от врачанския съд. В тях четем: "Запалих плевнята му с цел материално отмъщение", "Награждавали сме подсъдимия три пъти по професионална линия, но той така и не влезе в релсите", "Имам и една държавна награда - преди три години бях награден с амнистия". А ето и подбраните шеги на старшините: "От склада ми е изчезнал един бастун. Ако хвана някой войник да ходи с три бастуна, да му мисли", "И аз съм носил противогаз и знам, че той притиска мисленето в предната част на главата", "Как да вкарам акъл на този шоп Митрев, като нищо не влиза в дървената му глава, покрита с желязна каска" и др.
Във веселия врачански речник четем: "Химко" - новата Хеопсова пирамида", "Глад - безплатен гуляй", "Стачка - борба за кокал", "Скандал - художествена самодейност", "Радио - спяща телевизия" и т.н.
С дарбата на внимателен наблюдател и с очи, които виждат, и уши, които улавят и най-нежните човешки трепети, Петър Гонков с бликаща и неукротима фантазия на духа пресътворява драматичния живот на хората от областния град. Не е възможно в тези кратки редове да се разкаже за всичко, напечатано в привлекателната книжка.
Необхватни са човешките илюзии и разнообразната фантазия на хората. Преди да напиша всичко това, беседвах с Петър Гонков - оригинален и забавен в разговорите човек. От него научих любопитни неща за живота и творческия му път на учител и съпричастен на печатното слово. Много години от живота си е прекарал в Кърджали. Каза ми, че е изброил отпечатаните и оповестените в радиото творби - около пет хиляди на брой. Смята, че хуморът е лекарство и лек за по-добър и сносен живот.
Прибавям към всичко това крилатата фраза на писателя-хуморист и много популярен за времето си журналист Мирон Иванов: "Хуморът е спасителният пояс върху вълните на живота!"