Нови стихове от Николай Милчев

Николай МИЛЧЕВ е роден през 1958 г. в Плевен. Завършва гимназия в Ловеч, след което продължава образованието си във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий".
Автор е на няколко поетични книги, сред които "Лирика", "Случайно и определено", "Бяла залисия" (1993), "Изневиделица", "Пейзажи с Лолита", "Очи широколистни", "Мокра светлина", "Петел от малинов пейзаж". Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл "Таласъми без налъми". Водил е предаването "Поетична сряда" в Телевизия 2001, където е представил над 50 млади автори. Носител е на национални литературни награди - за студентско творчество (Шумен, 1982), наградата Николай Хрелков, наградата на СБП за детско-юношеска поезия (1995), лауреат е на конкурса "Златен ланец" на в. "Труд". Член е на СБП.

Бяло

По-бяло от легло на ескимос
е цветето, в което спи росата.
Подухва вятър... Капка и въпрос
изящно се допълват в тишината.


Райско време

Над рая също пада сняг,
но ангелите няма да повярват.
Кристални щъркели от крак на крак
премигват, без да хвърлят сянка.

Тук всичко е с цвета на албинос.
Единствено с оранжево звучене
е трепкащият в залеза въпрос -
дали във бяло сме благословени?


Къщата на мама

Колко кутии зелен тебешир
трябват за двора, потънал в чемшир?
Толкова хубав - сякаш рисуван,
къпан и къдрен, от бебе сънуван.

Дворът е хубав, защото пътека
води направо в къщата мека.
Тя се разтапя от радост и тича...
Господи, всичко на мама прилича!


Страх

Понякога вселената се плаши
от вик на пеперуда.
Страхът й капе в тънки чаши -
бял и учуден.


Многоточие

Докато слизам призори от Вежен,
аз мога с миглите си да порежа
трептение в ухото на кошута,
която спи и тишината слуша.

Порязано, трептението стихна.
Сънят се сепна. Облаче поникна -
прохладно кихна и с копитца скочи
в забравено от Бога многоточие.

Върба

Със своето водно съзнание
и силно зелен характер
върбата е състояние
за извънземни контакти.

Все пак тя е конкретна
и от листа направена,
щом сянката си наметна
върху звезда забравена.


Райски ъгъл

В самия край на детската площадка
живее Раят и седи на пейка.
Над него крушата с оранжева забрадка
се готви да узрее и офейка.


Тъга

Обкована от мрак и лилия,
свраката срича и плаче.
По перата й свети ванилия -
като в сън на сираче.


Невидим страх

Прашинка е, а страшно ми тежи.
Прашинката е сън на Хималаи.
И този стих без мен ще продължи
сред безтегловност да кръжи замаян.

Изгубих го, както се губи пух,
както се губи дъх на молекула.
Добре, че мравката с прозрачен слух
от Космоса душата му е чула.


Нощно

Толкова много лунички
върху яйцето на пъдпъдъка...
Навярно луната на срички
е капала своята мъка.