Новите професори и доценти ще стигнат 2000 души

За една година - от декември 2010 г. до декември 2011 г., в българските висши училища са се появили общо 336 нови хабилитирани лица - 200 професори и 136 доценти. Това сочи официална справка от просветното министерство за броя на титулованите преподаватели, която ДУМА поиска по Закона за достъп до обществена информация. Поискахме данни за състоянието към 31 януари т.г. Това се наложи, тъй като публична информация за новите хабилитирани лица напълно липсва, след като от май 2010 г. влезе в сила новият Закон за развитие на академичния състав. Той превърна научните звания в длъжности, закри ВАК и даде право на всяко висше училище самостоятелно да "произвежда" професори и доценти без общи за страната изисквания. Законът бе приет с гласовете на ГЕРБ и с неодобрение от другите политически сили и от водещите академични институции поради опасения от девалвация на титлите.
Според Правилника за прилагане на закона, в МОМН трябва да се води регистър на новите професори и доценти, но до момента публично такъв не е оповестен. Проверка на ДУМА показа, че получената от МОМН справка не отговаря на реалностите и че новите професори и доценти са в пъти повече от тези, които са известни в Информационния център за осигуряване на образованието към МОМН.
Според данните на МОМН лидер по общ брой на новопроизведени професори - 39, е Пловдивският университет, следван от Софийския и Русенския университети - с по 16 новоназначени на висшата академична длъжност. Процентът на новоназначените спрямо предишния брой на професорите в трите вуза обаче е различен - Пловдивският вуз е увеличил броя на професорите си с 29,3 на сто, Русенският - с 21 на сто, а Софийският - с 8 на сто. По производство на доценти пръв е Колежът по агробизнес (Земеделски колеж) в Пловдив - 49 души (54% ръст на доцентите там). Този колеж е прибавил в състава си и 13 нови професори и с общо 62 нови хабилитирани лица (60% увеличение спрямо предишния състав) води листата. Законът даде право и на колежте да си правят професори, макар че те обучават само 3 години и само за степен професионален бакалавър. За сравнение, лидерът по качество в повечето специалности - Софийският университет, според МОМН е обогатил хабилитирания си състав едва с 3,6%. Медицинският университет-София е отчетен с 26 нови хабилитирани лица, УАСГ и Минно-геоложкият с по 24, Бургаският университет с 21. Печално известният Европейски политехнически университет (Перник) се е сдобил с 13 нови професори и с 16 доценти. Общо преподавателите му са 76 (42-ма хабилитирани) и с тях обучава своите 197 студенти. Възможно е част от тях да са хабилитирани другаде и да са "пътуващи" до Перник на хонорар. Защото законът хем даде пълна свобода на всички да си произведат, ако искат, по 100 хабилитирани, хем остави възможността за "куфарно" преподаване на две и повече места. Има вузове, които сега си правят сами професори, но не се отказват и от приходящите за хонорар. По този начин се подготвят за предстоящите нови акредитации. Според Закона за висшето образование от броя на хабилитираните лица зависят акредитацията на всеки вуз и максималният му капацитет за обучаване на студенти. Странно е, че според МОМН има вузове с намалена бройка професори и доценти - Тракийският университет, ТУ-Варна, ТУ-Габрово, ТУ-София и др.
Дума обаче направи проверка в три столични вуза и се оказа, че данните на МОМН изобщо не съответстват на реалността. Според министерството СУ например за една година се е сдобил с 16 нови професори и с 13 доценти. Според ректора проф. Иван Илчев обаче след влизането в сила на новия закон за академичния състав в университета са назначени 70 нови професори и 52-ма доценти, като още 35 души са в незавършила процедура. Според проф. Илчев масовото прескачане на длъжност доцент направо към професура е безумие, защото нарушава нормалното развитие на преподавателския състав, в който доцентите спрямо професорите би трябвало да са в съотношение 2 към 1. В годините на ВАК като професори в СУ са се хабилитирали по 18-20 души годишно и за доценти 35-45 човека, каза ректорът. Слагането на "проф." пред имената на преподавателите се е ускорило близо 5 пъти. Според МОМН доцентите в цялата страна са намалели със 117, което на фона на 200 нови професори означава, че дори по неточната справка има поне 83-ма души, които са станали направо професори, без да са минали през доцентура.  
В УНСС според МОМН има 18 нови професори, а доцентите са намалели с 15. По данните от вчера на самия УНСС обаче от влизането на закона в сила до момента завършените процедури са 13 за нови професори и 7 за доценти. По информация на ректора на ТУ-София проф. Марин Христов, в неговия университет по новите правила вече са назначени 9 професори и 13 доценти. В справката на МОМН за този вуз се водят само двама нови професори, а доцентите са намалели. В момента в ТУ-София текат още процедури - 20 за професор и 25 за доцент, съобщи проф. Христов.  
Новият закон не дава основания за "отсяване" на по-слаби кандидати, които не са искали или не биха покрили старите критерии и не биха получили титла, твърдят повечето преподаватели. Според прогнозите на ректорите до няколко месеца новите носители на академични длъжности у нас ще стигнат и надминат 2000. А когато започне свиването на мрежата от 51 вуза поради демографска липса на студенти, и професорите ще работят на места за среднисти, както е сега с половината завършили студенти висшисти.
При приемането на закона министър Сергей Игнатов заявяваше, че хабилитирането на преподаватели влече след себе си и по-високи заплати, затова нямало да има голям наплив при сегашното финансиране на висшето образование. Оказва се, че това не е така. Някои ректори обаче вече обмислят вариант да определят конкретна бройка за хабилитиране всяка година, понеже наистина нямат средства да покриват прекалено по-високи заплати. Когато в НС приемаха закона, от Съюза на учените (СУБ) прогнозираха, че с него професор ще се става по-лесно, отколкото асистент. СУБ организира днес обсъждане за резултатите от прилагането на закона.