Ново двайсе

През миналата седмица вицепремиерът Томислав Дончев роди нова "гениална" идея. "Дошъл е моментът, в който по-амбициозно трябва да сме смели и дръзки и да мислим за смяна на икономическия модел в следващите години", произнесе той на поредната безсмислена говорилня, пардон дискусия, организирана в София. Вероятно бившият водещ по Габровската радиоточка, овладял вече до съвършенство изкуството много да говориш, но нищо да не казваш, бърка понятията. Защото, ако говорим за смяна на икономическия модел, веднага възниква въпросът защо си загубихме 30 години, след като пак трябва да връщаме петилетните планове и СИВ. Може би вицепремиерът е искал да каже, че трябва да се промени не моделът, а структурата на икономиката, за което основания наистина съществуват.

Защото, като се промени структурата на икономиката, ще се промени и структурата на българския износ. Действително, забелязват се положителни тенденции в това отношение, но експортът все още се доминира от енергоемки и екстензивни изделия с ниска добавена стойност, каквито са металите и полезните изкопаеми например.

Преди време тогавашната опозиция от ГЕРБ се присмиваше на кабинета на Орешарски, че започна да говори за реиндустриализация на страната. Сега и Дончев говори за същото, даже се притеснява, че тя върви с плахи темпове. Освен това управляващите най-сетне разбраха, че рекламирането на България като инвестиционна дестинация с евтина работна ръка не е предимство, а обратно. То постепенно губи смисъл, от една страна, заради демографската криза, а от друга, заради конкуренцията на пазара на труда в ЕС. Проблемът е, че всичките тези процеси у нас няма как да се регулират без намесата на държавата. А някой да е видял през последните години у нас някаква целенасочена и последователна икономическа политика? В момента тя се свежда само до пиар акциите, представени като борба с контрабандата. Само пиар обаче не стига.