Ножът опира до кокала

Крум Лазаров

На нашите воеводи най-после им дойде вторият акъл. Години наред, устремени към властта, те правеха непростими компромиси с историята на България и борбата на истинските воеводи от ВМРО, жертвали живота си за освобождението на македонските земи и присъединяването им към майка България. Сега ножът опира в кокала. Евентуалното влизане на Северна Македония в НАТО и ЕС със сегашните им претенции към нашата история окончателно ще ликвидира саможертвата на хиляди български патриоти, отдали живота си за обединена България. Затова се налага отново 

да припомним някои факти

Преди няколко месеца руският президент В. Путин говори за Р. Северна Македония. Някои наши издания изсипаха куп клевети по повод неговото изказване за мястото, където е създадена нашата азбука. Прави впечатление, че отново се предъвква "грешката на Вл. Путин" при неговото изказване. За сведение с тази своя фраза Вл. Путин твърдо отстоява нашата българска позиция. Защо ли? Защото явно има съветници историци, които са запознати добре с научните проучвания на своите колеги от края на ХIХ - началото на ХХ в.

Ето някои изводи от Голямата руска енциклопедия от онзи период. В средата на ХIХ в. интересът на руските учени към славянското население на Югоизточна Европа се засилва. Борбата на това население за освобождаването му от турско робство намира отклик и съчувствие във всички слоеве на руското общество. Поради този интерес в енциклопедиите на Руската академия на науките намираме богата информация за българската история, българския език и борбата за църковна независимост в края на ХIХ и началото на ХХ век. 

Примерите са много и красноречиви

В Енциклопедичния речник от 1891 г. срещаме следния текст: "Западното българско царство, в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето за по-продължителен период. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долините на река Морава и териториите между София и Видин. Столица на Западна България при основателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), след това Воден, а най-накрая Самуил я премества в Охрид. Четиридесетгодишното царуване на Самуил е отбелязано с постоянни войни с Византия. Той умира от мъка след тежкото поражение, което е нанесено на войските при планината Беласица от император Василий II, наречен Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в такъв вид ги изпратил на Самуил. Българският цар при вида на своите войници с извадени очи паднал на земята и след два дни умрял, не можейки да преживее този удар."

Голямата руска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско: "За българското население в турските предели гордост и знаме все още е екзархията. Екзархист е равносилно на това да се правиш на българин, а патриархист - за грък, или в последно време за сърбин. Броят на екзархистите към момента е 130 127, а броят на патриархистите - 46 449." (Большая энциклопедия, С. Петербург, стр. 447, т. 17, 1891 г.). Същата енциклопедия очертава и областите, в които се е говорил нашият език. "Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на ползване на север се ограничава от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток - от областите, където се говори гръцки език. На югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии: на юг - Бесарабия и северозападно от Азовско море" (т. 17, стр. 449).

Особено внимание заслужават резултатите от 

изследванията на руските учени 

югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХIХ и началото на ХХ век. "Понастоящем под Македония се разбира сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от тази област, до самия Солун, областта се населява от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и главно славяни. Последните сами себе си наричат българи. Затова по-голямата част от изследователите ги отнасят към българите. Други обаче ги определят за сърби. Води се вражда между българската и сръбската партия, при което голяма част от населението не се смята за сърби, както това му се иска на представителя на сръбската партия господин Ганчович, защото те явно се смятат за българи." (Большая энциклопедия, т. 171, стр. 511, С. Петербург).

Нека да добавим и няколко реда от препоръките на Гоце Делчев при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание: "Ние - подчертавал той - трябва да почнем с нападение от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни учреждения. И да продължим така, но всякога далеч от българското население, което не трябва да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията - и те ни са нужни, за да продължи борбата ни, докато постигнем крайната си цел."

А в свое донесение сръбският генерален консул в Битоля пише, че 

дейността на комитетите е имала "чисто български характер"

носело се е българското знаме на освобождението, привържениците са се намирали само пред ония, които били прегърнали "българската идея", странейки от гъркоманите и сърбоманите.

"Действувайки за "общото дело", комитетите безспорно ще имат явните симпатии на цялото тукашно население, но не трябва да се изпуска предвид обстоятелството, че те си остават български комитети и винаги са ръководени от София."

Това са само няколко епизода от изследванията на руската академична общност, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която днес попада в територията на Република Македония. Изводите от тези исторически изследвания са, че нашите предци с достойнство са защитавали своята българска идентичност, именно по македонските земи. Титаните на съвременната ни дипломация трябва да си вземат поука как трябва да се защитават националните ни интереси. Не може срещу едно букетче цветя, положени на паметника на цар Самуил, да се харизва "македонският език".

Явно е обаче, че българският корен трудно се изтръгва. Доказват го хиляди заявления от македонци за получаване на българско гражданство. Друг е въпросът, че към тези нови свои граждани България трябва да предяви изисквания. Да бъдеш българин е 

не само привилегия, но и задължение

Българските граждани са лоялни към националните интереси на страната, плащат данъци, поддържат държавността, а със своята работа увеличават икономическото благосъстояние на нацията.

Тези нови граждани би трябвало известно време да се потрудят и за своята майка България, която ги е припознала за свои чеда - както впрочем го прави вече повече от 100 години - преди да получат български паспорти. Българският паспорт не може да бъде само документ за по-бързо имигриране в Европа или Америка. За целта е необходима отделна административна единица - министерство на имиграцията, което да изгради стройна стратегическа програма за работа с желаещите да получат българско гражданство - както в краткосрочен, така и в дългосрочен период. Още повече че се увеличава броят на желаещите да си възвърнат българското гражданство и от редица други страни, като Молдова, Украйна и др. Това е бъдещето на България и никакви напъни отвън или отвътре няма да спрат този естествен процес, който вече е започнал. Що се касае до будните синове, които сипят хули срещу България, за тях един от великите синове на Пиринска Македония отец Паисий каза преди повече от 240 години: "О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин".