Ножицата "бедни-богати"

Продължава да се увеличава разликата между най-ниската и най-високата заплата у нас, която вече е 5,7 пъти. Само един пример - в озеленяването например през март т.г. са получавали по 406 лв., в IT сферата - 2321 лв. И ако разликата в споменатите заплати миналата година е била 5,5 пъти, сега ескалира, както е ескалирала и през други години. По данни от 2007 г. на експерти по стопанската политика динамиката на доходите на най-богатите сочи 100 процента през 1999 г. срещу 387 процента през 2007 г.!
Ножицата се разтваря все повече и това не е проблем само за България - редица институции и политически сили по света се опитват да намерят решение на проблема за неравенството между групите в обществото, но у нас като че ли този проблем не е в дневния ред на обществото. И това май е най-големият проблем. Отчитат се усреднени доходи, дават се нива на бедност, споменава се социалното изключване, праг на бедност се определя и т.н. Въпросът обаче е получава по-конкретно проявление. Това е труден въпрос и за левицата, но в България става далеч по-труден и заради икономическата ситуация и твърде неадекватните около нея решения. Държавата трябва да намери механизми да спре това разслояване в доходите не с декрети, и то най-вече в частната сфера, а с разумни решения. Например с механизми за увеличаване на най-ниските възнаграждения, с прогресивно подоходно облагане, повишаване на необлагаемия минимум, с минимална заплата, която да е 50 на сто от средната работна за страната, връщането на данък общ доход в края на годината да се разшири до по-висока граница от сегашните 340 лева.
Пример може да ни е и Унгария, където бе взето политическото решение за рязко изравняване с европейските нива на заплащане. На критиките от ЕС унгарците отговорили, че е въпрос за решаване на собствени проблеми. Точка.