Някога се трудехме, сега ловим покемони

Заедно с многото пороци на прехода безделието се нареди на едно от първите места. Вярно е, че има безработица, но и истина е, че хората се научиха на леснотия - да им идват парите без много усилия и труд, да печелят от разни игри, да имат всичко, но, ако може, без полагане на ежедневна работа. И се наредиха хиляди за социални помощи. Най-лошото е, че се отрече възпитаването в труд - то пък било "комунистическо". Въобще на възпитанието взе да се гледа като на отживелица. Затова патим и ще патим още много.
Днес, вместо децата и младежите да полагат ежедневен труд, за да заслужат всичко, което им е предоставено, те спят до късно, ако може - до обяд, после се шляят по улиците, по заведенията, играят си с телефоните и компютрите. Сега пък и "ловят покемони". Погледнете ги - облечени са по последната мода. Почти всички са с мобилни телефони от последно поколение - скъпи и прескъпи. Това е един от поредните парадокси - хем сме бедни, хем сме "въоръжени" със скъпа техника. Откъде са парите, да не питаме. Родителите дават мило за драго децата им да не са по-долу от другите.
В НДК и около сградата бил организиран "лов на покемони". Е, няма що! Голяма работа, голямо шоу, много възпитателно мероприятие. На децата им е нужен организиран културен и образователен отдих, който да ги учи на полезен труд - може да е по няколко часа на ден, да е заплатен символично, но да ги подготвя за утрешния ден. Повечето от децата въобще не знаят какво да правят със свободното си време. Знам, че и родителите им, отчаяни от неуправиите у нас, няма да се съгласят децата им да работят без пари или за малко пари. Защото сега е на "мода" не печеленето на пари с труд, а безплатното получаване на доходи и облаги. Това е "подаръкът" ни от новото време, от лъжливата демокрация. И това ни дойде пак отвън, от горе. Най-отчайващото е, че образователното министерство няма политика за възпитанието, особено пък за трудовото възпитание. Това въобще не влиза в програмите.
Истината е, че в труда е спасението. Когато трудът е благороден, когато е положен с желание, той носи радост и удовлетворение на човека. Ако това не е разбрано от хората, жалко за тях. Няма по-печална гледка от мързелив и нехаен човек. Лошото е, че днес много от децата и младежите са точно такива - лениви, отпуснати, без тонус, без хъс, без устрем към труд и успех. На такива дяволът им е господар. Те стават жертви на безмилостните пороци на съвремието - наркотици, алкохол, кражби, агресия, убийства!
Всичко започва от дома, минава през детската градина, училището, университета. Преди имаше и лагери, и бригади. Отрекоха ги! Сега най-важното, най-модерното е да се "ловят покемони"! Пък после на всички ни ще паднат големи ядове! Народът ни го е прозрял и отразил в пословицата си: "За труд са деца, но за самун - мъже!" Всичко в този живот трябва да се заслужи, трябва да се изработи. Само че кой да го предава този жизненоважен урок на младото ни поколение?