Някои европейци са все по-богати
10% от най-богатите домакинства притежават над половината от имуществото на Стария континент
/ брой: 229
Богатството на европейските домакинства през миналата година е надвишило нивата преди финансовата криза през 2007 г., сочат данните от изследване на частната швейцарска банка "Юлиус Баер" (Julius Baer Bank). Изследването не се съсредоточава само върху ликвидностите на домакинствата като акции, облигации или фондове, а и върху нетното състояние - финансови активи и недвижими имоти.
През 2013 г. общото състояние на европейските домакинства е достигнало рекордните нива от 56 трилиона евро, регистрирайки повишение с 1,7% спрямо 2012 г., показва изследването на банката, озаглавено "Wealth Report Europe".
Преди финансовата криза през 2007 г. то е било 54,5 трилиона евро, уточняват авторите на изследването.
"Но развитието на богатството на държавите варира значително от кризата през 2007 г.", отбелязват авторите на доклада.
Докато нетното богатство на домакинствата е нараснало с 68% в Швейцария и с 18% в Германия от 2007 г. насам, то е намаляло с 28% в Испания и с 23% в Гърция.
Според доклада 10% от най-богатите европейски домакинства притежават над половината от имуществото на Стария континент. Само 1% от най-богатите хора в света притежават 27% от общото нетно състояние в Европа.
Според изследването четири страни концентрират в себе си над две трети от нетното състояние в Европа. То възлиза на 13 трилиона евро в Германия, 9,6 трилиона евро във Великобритания, 9,5 трилиона евро във Франция и 8,3 трилиона евро в Италия. От гледна точка на имущество на глава от населението нетното състояние възлиза на средно 167 100 евро. Люксембург е на първо място с нетно състояние от 432 хил. евро на човек, следвана от Швейцария с 394 900 евро и Белгия с 241 хил. евро.
Словакия и Гърция са на последно място съответно с 33 300 евро и 58 900 евро на човек.
До пет години авторите на изследването очакват богатството на европейските домакинства да нарасне с 40% и да достигне 79 трилиона евро до 2019 година. Според тях основната част от растежа трябва да дойде от възстановяването на големите европейски предприятия след рецесията.