"Няма как да е от само себе си"

Таня ГЕРМАНОВА

Месеци наред фармацевти и пациенти алармират за скок в цените на лекарствата. Според Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (EКИП) поскъпването на медикаментите без рецепта е с около 30%, а на тези, заплащани напълно или частично от НЗОК - между 1 и 10%. Здравният експерт обясни, че причините за това са много - сред тях са галопиращата инфлация, войната в Украйна и КОВИД-пандемията. Към момента действията на управляващите по отношение на овладяването на цените на медикаментите обаче се оказват недостатъчни.

Каква е ситуацията?

По думите на Шарков лекарствата няма как да поскъпнат от само себе си, тъй като подлежат на тежка ценова регулация. От една страна са медикаментите, които се заплащат от НЗОК. За тях има т.нар. външно реферирани цени, или по-ясно казано "цените се сравняват с цените на същите продукти в 10 определени държави и най-ниската става цена за България", посочи експертът. От друга страна са лекарствата с и без рецепта, за които има пределни цени и т.нар. таван.
Това означава, че поскъпването се дължи на друг феномен, а именно отстъпката, която търговецът на едро може да направи към търговеца на дребно (аптеката), и отстъпката, която тя може да предложи на потребителя, или да задържи някаква част за себе си.
Тази отстъпка е нормативно установена и в години на икономически подем обикновено голяма част стига до потребителя. Казусът е, че с началото на инфлационната спирала, а впоследствие и войната, разходите на всички по веригата на доставки се повишиха и немалка част бяха компенсирани чрез намаляването на отстъпката по веригата и в краен резултат за потребителя. Ето защо се усеща, че лекарствата в България поскъпват, категоричен е здравният икономист.
Той подчерта, че в процентно изражение най-голямо поскъпване се наблюдава при най-масово употребяваните лекарства - тези без рецепта. При тях цената само се заявява и може неколкократно да се променя през годината според търсенето и инфлацията.
"Там повишението е между 20 и 30%, но в парично изражение става въпрос за повишение между 1 и 3 лв. При лекарствата с рецепта процентното повишение в цената е възможно само с процента на инфлацията за последната година. Скъпите терапии и лекарствата, заплащани напълно или частично от НЗОК, са с най-малък ръст, тъй като и ценовата регулация там е най-строга - между 1 и 10%", допълни Аркади Шарков.

Причините за скока

Димитър Маринов от Българския фармацевтичен съюз също обърна внимание, че в търговските взаимоотношения на пазара на лекарства има допълнителни условия. Затова, когато икономическата обстановка се влоши, определените допълнителни отстъпки и бонуси - които в нормално време са били отпускани по веригата на лекарствоснабдяването, в условията на дефицити, повишено търсене и други икономически причини, вече не са налице. "Това може да бъде причината, без да се променят фактически пределните цени на лекарствата, да се повишават реалните цени, които са били под пределните, просто защото никой вече не може да си позволява да предоставя отстъпки", заяви Маринов.
Войната в Украйна, оказва се, е сред ключовите двигатели на поскъпването на медикаментите. Според Шарков инвазията е повишила цените на всички продукти по производствената верига и е спомогнала за това инфлацията да се задълбочи.
Повишаването на цените на електроенергията, транспорта и суровините влияят на цените с положителен знак. Също така някои български производители на лекарства имат фабрики и складове на територията на Украйна, които са засегнати, което естествено води до загуби както за фирмите, така и за българската държава.
Шарков обясни, че

първият по големина износ

на България към Русия е на фармацевтични продукти - към 2020 г. той е бил на стойност от около 132 млн. долара. Вторият по големина износ от България към Украйна е на същите продукти - към 2020 г. той е бил на стойност от около 33 млн. долара.
"Към момента няма ясни данни за износа, тъй като войната започна едва преди 3 месеца, но информацията от производителите е, че търпят загуби - от една страна, заради прекъсването на линиите на доставки във военните зони, а от друга - заради промяната на договорите и изискването за заплащане в рубли към Руската федерация", каза още Шарков.
По думите му само преди дни парламентът на Украйна е приел промени в своето законодателство и е създал правна възможност за прекратяване на търговски взаимоотношения с фармацевтични компании, търгуващи или произвеждащи в Русия и Беларус. Това, оказва се, може да засегне и български фармацевтични производители.
Аркади Шарков заяви още, че вносът ни от Украйна е основно на суровини за химичните производства, но също и на спирт, поради това, че едни от основните съставки за производство са пшеница и други зърнени култури.
"Що се касае за алтернативните доставчици, всеки производител на лекарства има задължение за диверсифицирана линия на доставки - или поне няколко алтернативи именно заради подобни неочаквани събития от негативно естество", отбеляза експертът. И даде пример със случилото се в САЩ с бебешкото мляко. Най-голямата фабрика там затвори, а после се оказа, че поради свръхрегулация на производството нямат достатъчно алтернативи и в момента са изправени пред продоволствена криза, застрашаваща най-малките членове на обществото.
Здравният експерт е категоричен, че рекордните цени на газа и галопиращата инфлация влияят на поскъпването на лекарствата, както на всички останали производства, които са зависими от тези базови енергоизточници.
Отвъд изброените дотук, има и още един двигател на поскъпването на медикаментите, заработил на още по-високи обороти покрай коронапандемията. Той тласка не само цените на лекарствата, но допринася и за реорганизация... на полето на фармацевтичните производители. Става дума за процеса по деглобализация или регионализация, който пандемията от КОВИД-19 задълбочи още повече.

Ще има ли поевтиняване, ако се намали ДДС?  

Въпреки видимия скок в цените пациентът не поема цялото поскъпване на лекарствените продукти. По думите на Шарков дори към момента голямата част от увеличението е за сметка на компаниите производители - от една страна, заради регулаторните механизми, а от друга - заради това, че не могат да си позволят да оставят пациентите без животоспасяващи и животоподдържащи терапии.
Казусът тук е, че държавата по никакъв начин не се заема с облекчаване на производителите и покачващите им се разходи, даже напротив. В момента има ценово менгеме - базовата стойност се покачва, а таванът остава на същото ниво, вследствие на което маржовете на компаниите се свиват. Рано или късно това може да доведе до отлив на определени продукти от пазара поради достигане на цена под себестойност.
Според Шарков немалко пъти управляващите са обещавали безплатни лекарства за пенсионери, деца и други социални групи. Към момента обаче действията на държавата по овладяване на цените на медикаментите се оказват недостатъчни.
Димитър Маринов от Българския фармацевтичен съюз обясни, че пределната цена за търговеца на едро (склада) се образува, като към регистрираната се добавят 7% надценка - за лекарства до 10 лв., 6% - за лекарства между 10 и 30 лв., и 4% - за лекарства над 30 лв. (но не повече от 10 лв.). Пределната цена за аптеката се образува, като към регистрираната (не става дума за цената на склада, а за регистрираната от ПРУ) се добавят 20% - за лекарства до 10 лв., 18% - за лекарства между 10 и 30 лв., и 16% - за тези над 30 лв. (но не повече от 25 лв.).
По думите на Маринов на всеки етап от ценообразуването има и ДДС 20%. При лекарствата без рецепта се регистрира само крайната пределна цена за пациентите в аптеката.
Както виждате, пределните цени на лекарствените продукти с и без рецепта са регулирани, ясни и определени, и промяната на ДДС автоматично би рефлектирала върху тях. Ако се намали ДДС на лекарствените продукти, следователно би се намалила и пределната им цена със съответния процент, посочи Маринов.
Той е категоричен, че при евентуално намаляване на ДДС не е възможно складовете и аптеките да запазят предишните цени, защото пределните цени също се намаляват. В този смисъл лекарствата ще поевтинеят със съответното намаляване на ДДС.

Economic.bg, със съкращения