Няма ни в сценариите! Какво ни чака?

Панко АНЧЕВ

(Размисли по повод книгата на Джордж Фридман "Следващите 100 години. Геополитическа прогноза за ХХI век")
                                   
Глобалното политическо прогнозиране е една от най-модерните науки днес, която комай единствено в България не се практикува и развива. Тя намира приложение и й се отделя специално внимание предимно в големите и богатите държави и това никак не е случайно. Глобалното политическо прогнозиране е необходимо за голямата, глобалната политика, за да може да се изгражда върху мотивирани очаквания. Водещите държави трябва да знаят какво могат да очакват и какво да направят, за да запазят положението си и да го засилят още. А и политиката им да бъде популяризирана и обяснявана научно.
Няма спор, глобалното политическо прогнозиране изисква глобално политическо мислене, т.е. мислене за целия свят като за управляема система от разнородности, подчинени от волята на най-силния (или най-силните). Трябва да си на високо място, за да виждаш надалеч какво става, какво се заражда и накъде се е запътило човечеството. Не е достатъчно да се чувстваш "гражданин на света", за да придобиеш способността да мислиш за цялото повече, отколкото за частта, в която живееш. Но за да мислиш така, е необходимо частта, в която живееш, да е достатъчно обемна и определяща съдбата на цялото, да диктува неговото развитие и то да знае, че е зависимо от нея. Политическите науки се нуждаят от "терен", върху който най-напред да се зараждат, проявяват и активно да се развиват обществено-политическите и икономическите процеси, за да бъдат непосредствено описвани и анализирани. Това е трудно осъществимо само по източници от медиите или в най-добрия случай - от изказвания на политически лидери. 

Джордж Фридман

Така се мъча да си обясня защо в България политическите науки, които в други държави са на особена почит и висота, са недоразвити и сведени до нищо незначещи коментари и телевизионни гадания. Причините, които по-горе изтъкнах, са важни, но не изчерпват проблема, тъй като днес светът е едно неразделимо цяло и не е важно къде се намираш, за да си позволяваш да мислиш истински глобално и да прогнозираш бъдещето на света. И ако за нас възможността да прогнозираме и направляваме бъдещето, дори и нашето собствено, е неизползвана поради особеностите на нашия исторически опит и мястото ни в глобалната политика и икономика, то нищо не ни пречи да следим внимателно какво става в тази сфера и да анализираме прогнозите и сценариите, отнасящи се и до нас самите като нация и държава. И това не го правим, а се чудим

защо никой не се съобразява с нас

не ни зачита и защо политиката на държавата е винаги хаотична, вяла, компрадорска и не отговаряме на възможностите, които, макар и оскъдни, все пак се отварят пред нас и очакват да се възползваме.
През последните 20 години у нас бяха издадени в български превод едни от най-добрите и най-известните американски книги, в които се прави анализ на сегашната геополитическа обстановка, разположението на великите сили и тенденциите, които ще определят бъдещето на света. Техните автори безспорно са и най-ярките философи, социолози и политолози в САЩ и света. Благодарение на тези книги (тук трябва непременно да добавя и българското издание на френския в. "Le Monde dyplomatique") българският читател разшири хоризонтите на своето мислене и можа да види как мислят американците и западноевропейците и как те не просто си представят бъдния свят, но и желаят да го видят в този вид, в който е в мечтите и прогнозите им.
Наскоро излязоха и две книги на Джордж Фридман: "Следващите десет години" и "Следващите сто години". Фридман е един от най-популярните американски политически анализатори, основател през 1996 г. на компанията "Stratfor", занимаваща се с разузнаване чрез известни и публикувани източници. Тази компания провежда постоянни политически наблюдения над различни географски райони. Над 500 са абонатите за тези анализи по света, в т.ч. и сп. "Fortune". Предсказанията на "Stratfor" обикновено се сбъдват. Това говори за големия авторитет и научните способности на Джордж Фридман.
"Следващите сто години" е футуристичната картина на света след един век. В книги от подобен род, чиито автори са американски анализатори (преди всичко Збигнев Бжежински), бъдещият свят се представя непременно от американската гледна точка и спрямо състоянието и величието на САЩ. Те доказват, че ще се случат много интересни събития, ще се сменя или не самата парадигма на света, но във всички случаи водещата роля на Америка ще се запази. Книгата на Фридман концентрира по познатия образец в себе си всички глобални връзки, които САЩ майсторски и отговорно теглят от себе си към другите и чрез които човечеството фактически ще продължи да работи за тази най-могъща днес държава. Фридман предрича появата на нови глобални сили (според него това ще бъдат Мексико, Турция и Полша), които обаче ще внесат единствено нюанси в системата, а няма да я преобразят радикално и няма да отнемат ръководната роля на САЩ.
Анализират се и ролята и значението на Русия, Китай, Европа като цяло, арабския свят. Тяхното поведение се следи внимателно от автора и се допускат всички варианти и сценарии за техните икономически и политически амбиции и за възможностите да ги осъществят в следващите 100 години. В прогнозите на автора се появяват варианти, при които някоя от сегашните велики сили да стане по-велика и да измести САЩ от господстващото им положение, но те са твърде проблематични и свързани преди всичко с евентуален упадък на Америка, а не са закономерни и естествени.
Тенденциите в развитието на света и възможните варианти в бъдещото му състояние придобиват стойност и значение за Джордж Фридман, а и за всички останали видни американски анализатори и прогностици, единствено в отношението им спрямо съдбата на САЩ. Сценариите, в които се очертава упадък на САЩ или някакво само отслабване на тяхната икономическа, военна и политическа мощ, се представят като възможни дотолкова, доколкото всичко в историята е възможно. Не те имат своя естествен завършек като особено опасни и вещаещи страшни времена за всички народи и държави, но и като недопустими, защото САЩ притежават достатъчно енергия и здрав разум, за да не ги допуснат или поне навреме да ги предотвратят. И според Фридман след 100 години светът ще бъде различен (а как иначе!), но като външен вид, като природен и индустриален пейзаж и технологии. Но по същество ще си остане същият, тъй като самата система не подлежи на смяна.

"Краят на историята" вече е настъпил

и нищо след "днес" не предстои според автора на "Следващите сто години", а и според редица други като него.
Книги от рода на "Следващите сто години" не се пишат и издават толкова заради научното обяснение и прогнозиране и не са предназначени за американците. Тезата, която прозира в книгата на Фридман, е: САЩ е суперсилата, която ще остане да доминира и през следващите сто години. Те обаче допускат регионални доминации под тяхно ръководство на останалите велики сили. Моделът на света остава същият, какъвто е бил от ХIХ в. насам: зони на влияние за всяка велика сила и тотално господство на суперсилата. Появата на нова велика сила води до преразпределение на света и преначертаване на политическата карта, но моделът не се променя. Така се постига геополитическата симфония, определена от САЩ. Този модел позволява да се решават (но само в полза на големите играчи) възникващите постоянно нови икономически, демографски и политически проблеми. Важното е да се съхранят основните контури на геополитическата карта, а вътре между тях се случват незначителни подробности и всяка отделна велика сила е длъжна да ги регулира, за да не се наруши световната симфония. Симфонията може да се нарича демокрация или глобализация, или нещо друго - все едно. Който от малките играчи в геополитиката я нарушава без разрешение, си получава заслуженото.
Може би е излишно да казвам, че в "Следващите сто години" името на България се споменава само няколко пъти, и то единствено като изреждане на държавите от източния блок - без конкретни прогнози. Съществуваме, но нищо повече. Сами трябва да четем прогнозите и да търсим мястото си в глобалната симфония и да не си въобразяваме, че можем да получим повече от това, което ни се подаде. В сценариите за бъдещето нас ни няма в стратегическите сметки и като съучастници в голямата игра. Няма ни и в малките игри (а Фридман предрича крах и разпадане на Русия и въздигане до степен на велика сила на Турция!). И това е така не само в американските прогнози и сценарии. Но главно в американските ние не представляваме никакъв интерес и

не сме стратегически партньор на САЩ

както ни утешават при срещите си с наши управници американските дипломати и политици. Не бива да си създаваме илюзии и да оправдаваме компрадорската и слугинска проамериканска политика на българската държава, като приемаме за истина любезните утехи на случайно преминали през страната ни американски емисари и посланици. За нас сега е важно да видим как ще трябва да се спасяваме в бъдещия свят, като намерим най-удобното и сигурно място в геополитиката. Изходната точка на българските геополитически анализи и прогнози следва да бъде фактът, че светът е разделен на зони на влияние и че тези зони не се накърняват от великите сили. Намирайки нашата "зона", нека не се оплакваме и да не търсим пътища към някоя друга, а да се нагодим към нейните изисквания и следваме установения в нея ред и принципи.
Иначе ще скачаме от сценарий в сценарий и все няма да кацнем върху подходящата ни роля, докато един ден напълно ще ни заличат от списъка на потенциалните изпълнители в глобалната политика...