22 Май 2026петък16:39 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Имена

Обаянието на Георги Джагаров

/ брой: 131

автор:Боян Ангелов

visibility 7098

Историята на родната литература помни множество драматични съдби. Такава бе отредена и за Георги Джагаров - един от най-талантливите поети на българското съвремие. Чуждопоклонниците ненавиждаха стиховете му, но народът ни се опияняваше от възвишената им мощ. Георги Джагаров превърна поетическото слово в отечествена прослава, обезсмърти българския чернозем, вдъхна кураж на птиците да възпеят приближаващата пролет. С тях сравни той младите и неукрепнали още поетични гласове, които се опияняваха от ветровете на промяната. А когато тя наистина настъпи, беше сред първите, посочили недостатъците на обществените порядки. Тогава дойде и истинската омраза. Беше лишен от постове, награди и отличия. Стана чужд за своите и още по-чужд за враговете. 
Не съм бил в близкото обкръжение на Георги Джагаров, нито в по-далечното. Съзнателно отбягвах подобен род общуване, струваше ми се доста унизително. Предпочитах да общувам със стиховете на Джагаров - безкомпромисно дръзки и сиятелно нежни.  В началото на деветдесетте години Георги Джагаров често се отбиваше в писателското кафене - почти винаги беше сам. Неговите доскорошни апологети го отбягваха, преструвайки се, че не го забелязват. Той също не се нуждаеше от присъствието им. И така - до последния негов ден, 30 ноември 1995 година.
Поезията на Георги Джагаров може да се събере в човешка длан, както той приласка в дланта си България с нейните възходи и трагедии. Тази длан сурова, в която "се скършиха стаканът с византийската отрова/ и кървавия турски ятаган..." Тази поетична длан може и ласкава да бъде, когато гали косите на любимата или милва невръстни рожби, когато се здрависва с приятели и съратници. 
Първата поетична книга на Георги Джагаров е със заглавие "Моите песни", а стихосбирката "Минута мълчание" го издига до най-даровитите отечествени поети. Годината е 1958-а, а той - в своята Христова възраст. След смъртта на Димитър Димов е избран за председател на Съюза на българските писатели, по-късно става зам.-председател на Държавния съвет. Тази негова обществена ангажираност му пречи да разгърне напълно щедрия си талант, но написаното от него отдавна е неизменна част от българската литературна класика. Пиесата му "Прокурорът" разруши схоластиката на идеологическия схематизъм, а мълниеносният заряд на стиховете му разсичаше страхове и омрази.
Една от авторитетните награди на Съюза на българските писатели се присъжда всяка година на 14 юли - рождения ден на Георги Джагаров и на Великата френска революция от 1789 година. Братството, свободата и равенството са понятия, които българските писатели се стремят да опазят в тяхната сияйна автентичност. А наградата за патриотична поезия "Георги Джагаров" е скромен принос към тези стремежи и дълбоко преклонение пред огромния талант на този обаятелен магьосник на поетическото слово.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ