Образованието не е приоритет на държавата

Елена Баракова е родена в София през 1971 г. Майка е на две деца, които са нейните най-големи учители, както самата тя казва. Завършила е семестриално немска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е 23 години във водещи компании в автомобилния бранш. Въвежда два пъти програмни продукти за поддръжка на складово стопанство, печели награда за иновативни идеи за успешен бизнес. През 2013 г. семейството й преживява трудни моменти. Тя трябва да се грижи за болен възрастен и дете. Прави лятна детска занималня в Божурище, която просъществува едва шест месеца. В момента е студентка по педагогика във втори курс на Алма матер и възпитател в СОУ "Летец Христо Топракчиев" - Божурище.

 
"Поредната реформа да се обмисли, а не да стане, както обикновено, щипнем от един модел едно, от друг - друго, и резултатът е едно голямо нищо"


- Г-жо Баракова как от човек, завършил преди 15 г. немска филология, днес се оказахте студент по педагогика?
- Немска филология завърших семестриално. Работата ми беше по-интересна от ученето и не довърших. Не положих държавния изпит. Смятах, че щом човек има знания и умения, не му е нужна диплома във вид на хартия, но ето че сега те се доказват само с представяне на такава. Напуснах работа "по взаимно съгласие". Опитах да направя лятна занималня тук, в Божурище, но тя просъществува едва половин година. Приходите ми за 6 месеца бяха цифром и словом 189 лева. Хората все още мислят, че образованието и здравеопазването са неща, за които не се плаща. Днес това не е така. Като повечето хора работих за кратко в малка частна фирма в рамките на 6-месечния пробен срок. Три дни преди изтичането му бях освободена, което ме провокира да довърша образованието си. Оказа се, че не мога да възстановя правата си на студент немска филология. Изпитите се полагат през април и последната възможна дата беше изпит с география, предмет, който изучавах като свободно избираем в немската гимназия в София. Сега съм студент по педагогика във втори курс.
- Как станахте и възпитател?
- Много неочаквано. Обади ми се класната на голямата ми дъщеря, че има свободно място, ако искам да се явя на събеседване, беше по време на лекции в Софийския университет. Професор Л. Попов започна първото ни занимание в университета с думите, че 3 септември 2014 г. ще е паметен ден за нас, е при мен се оказа още по-паметен. Явих се, одобриха ме и същата вечер беше срещата ми с родителите на първолаците.
- Колко са децата във вашия клас?
- Класът се състои от 22 ученици, но в занималнята остават 17.
- Какво ви осигури държавата за първия учебен ден?
- Миналата година това бяха пакет хартия, два комплекта цветни боички и кутийка със скоби за телбод. Мисля, че имаше тиксо и ножица, но не съм сигурна. По-късно получихме и топка, но тя бързо се озова на покрива на училището. Тази година получих два маркера.
- Как се работи с два маркера и нищо друго цяла година?
- С ентусиазъм. Аз съм възпитател в занималня. Работя със 17 специални за мен ученици. С тях съм всеки ден по шест часа. Ние си нямаме учебни помагала, нито допълнителни и по-различни часове като хореография, английски, музика и т.н., това което се учи сутрин, но си ги създаваме. Имаме два часа за самоподготовка, два часа организиран отдих и спорт и два часа занимания по интереси. От тази година си имаме психолог, което е огромна помощ и подкрепа за възпитатели и ученици. След приключване на заниманията даваме дежурства. Автобусите идват в 17,30. учениците пътуват по два различни маршрута. Дежурен учител остава до 18,00 часа.
Най-тъжно е, че хората са заети с други неща и нямат време да се погрижат за децата си. Има скайп-деца, които се отглеждат от баби и дядовци, които нямат физическия капацитет и възможност да заместят 100% родителя. Има и деца, които се отглеждат от по-големите си братя и сестри. Най-сериозните проблеми срещам в работата си с родителите и много по-малко с учениците. Искрено се надявам, че това, което се говори за нова образователна реформа, наистина да се обмисли, а не да стане пак както обикновено - да щипнем от един модел едно, от друг - друго и резултатът да е едно голямо нищо. Сега ние виждаме това, което сме си посели преди години, това и жънем. Родителите на днешните ми ученици са от времето, когато рухнаха стените. С лека ръка се отрекохме от идеалите и ценностите си. Този дефицит се усеща навсякъде - в общуването, в етиката, в морала и най-вече във възпитанието.
- Образованието приоритет ли е?
- "Днес децата не са на мода", цитирам   ръководителя на детската вокална група "Смехоранчета" - Галя Коджаманова, в която пеят и танцуват дъщерите ми, а образованието въобще не е приоритет на държавата.
- Правителствени програми и държавни мъже казват, че е приоритет?
- Така казват...
- Училището в Божурище по-различно ли е от тези в София?
- Тук обратната връзка е много по-бърза. Всеки може да влезе в училище, когато има нужда. Нямаме масивна ограда. Нямаме охрана.
- Всички училища в София си имат.
- Да. При нас в Божурище такава няма, но имаме бдителни лелички, които вършат същата работа. Употребявам думата "лелки" с най-добри чувства към оправните дами, от които получавам помощ в междучасията.
- Децата в Божурище по-различни ли са от тези в София?
- Не. Децата са същите, много са будни, много практични. Те са много непосредствени. Все още се хвърлят с радостен вик да посрещнат учителите си и да ги прегърнат. Това в София не съм го виждала.
- Нещо липсва ли им и какво, вниманието на родителите?
- Моят клас е много шарен. Наистина има родители, които са без работа и се чудят как да свържат двата края, има и такива, които могат да си позволят да водят децата си в частна занималня.
- Занималнята не е ли безплатна за родителите?
- Да, безплатна е. Поисках разбиране и съдействие, да закупим материали за работа, различни от ножица и хартия. Доскоро тя беше финансирана по европейски проект, така че училището не се е ангажирало с нашите заплати, но той свърши. Тази година вече училището ни ги плаща, за което пък има брожение от другите учители.
- Защо?
- Ще ви разкажа. Първата година беше така, че договорът ми беше едногодишен. Той започна на 15 септември и приключи на следващата година на 1-ви септември. Тези 15 дена останаха да висят във въздуха. Сегашният ми договор, вече след като съм минала пробния си срок, смятах, че ще бъде безсрочен, но не - не притежавам необходимата квалификация. Той отново е срочен, пак се казва, че е за една година, ама учебна. Договорът ми започна на 1-ви септември и ще приключи на 31 май 2016 г. Не знам какво ще правя през лятото от май до септември. Работата на възпитателя е голямо предизвикателството. Ходех редовно на очни занятия, но имах време и възможност да взема само един от изпитите на предварителна сесия. С огромната помощ на колеги, приятели, близки и най-вече от страна на моето семейство взех останали седем изпита на поправителна сесия между 25 август и 9 септември, без да ползвам служебен отпуск, какъвто ми се полага, за сметка на почивката си.
- Какво искате за вашите деца?
- Не само за моите, а за всички искам да са по-толерантни. Да следват максимата: не прави на другите това, което не искаш да правят на теб. Разбира се, искам да са здрави. Хармония и сговор да царят във всеки дом.
- За какво мечтаете?
- Мечтая да имам толкова пари, че да мога спокойно да си отглеждам децата, да пътувам и да не се притеснявам коя сметка да платя първа и коя втора.
- А какви са мечтите на учениците ви?
- Учениците ми си мечтаят за най-различни неща, един иска да става адвокат, друг - учител, трети бизнесмен.
- Какъв е учителският колектив. Според изследванията на статистиката младите учители са рядкост в българското училище?
- В нашето училище има млади хора и се радвам, че има колеги, които са от програмата "Заедно в час" и които разчупват малко статуквото и правят по-интересни часове. Поставиха историческа театрална постановка. В нея се включиха ученици от различни класове. Знам, че нашите деца няма да забравят кои са Асеневци и кой е цар Симеон. Тази година пишат проекти за Паисий Хилендарски. Другият млад преподавател е по информационни технологии. Много са ни добри хореографите и се радвам, че децата ни могат да се движат повече, което е важно, и че учат български народни танци.
- Кое определяте като проблем, нямате подкрепа от държавата, от Министерството на образованието?
- Смятам, че имаме много специални деца и трябва да подхождаме към всяко дете по специален начин.
- Какво имате предвид, като казвате по-специални?
- Моята цел е да направя задружен клас и да открия заложбите на всеки един от моите ученици, да развия увереност у всеки един, че е значим и се справя отлично, за да поеме успешно своя път.