03 Април 2020петък01:54 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Владимир ВЪЛКОВ:

Общуването е проблем на образованието и възпитанието ни

Чуй, осмисли, разбери другата гледна точка - това е основата на едно бъдещо решение, смята съдията

/ брой: 46

автор:Веселка Венкова

visibility 1464

Владимир ВЪЛКОВ е съдия от 13 години. В момента е командирован в Софийски градски съд, иначе отсъжда в районния. Съдия Вълков е от юристите, които подкрепят работата на Центъра за спогодби и медиация към Софийския районен съд. Не е медиатор само защото по Закона за медиацията лицата, осъществяващи правораздавателна функция, не могат да осъществяват такъв вид посредническа дейност, но използва прийомите на медиацията във всекидневната си практика.

- Подготвяните в закона изменения са заради директива на ЕП и чрез тях предмет на медиация ще бъдат и пресгранични спорове, Но има и други изменения. Как ги тълкувате, одобрявате ли ги?
- Поверителният характер на медиацията е необходим, защото колкото и да е поверителна процедурата, страните трябва да са наясно, че медиаторът не може да е безучастен към проблема, който излиза извън личните им отношения. Разговорът е поверителен, доколкото засяга точно отношенията между спорещите, но ако застрашава обществения ред или закрилата на интересите на деца и пр., той не може да остане безпристрастен, не може да стане свидетел на това и тогава поверителността е необходимо условие. Когато медиаторът види, че споразумението излиза извън рамките на закона, той трябва да се оттегли от медиацията, той не може да бъде свидетел на нещо, което противоречи на закона.
- Промените от практиката ли се налагат, защото в измененията е записано, че "посредникът е задължен да подписва декларация за безпристрастност" и че "не може да бъде разпитван като свидетел по доверените му факти освен изричното съгласие на доверителя"?
- Това е необходимо условие за разпита, защото процесуалният закон не изключваше това негово обществено задължение. Гражданско-процесуалният кодекс на практика ограничава случаите, когато свидетел не може да бъде разпитван, и хората, които могат да откажат свидетелски показания, са определени от специалните закони. А подписването на декларация за безпристрастност е предвидено вероятно за по-голяма сигурност на страните в медиацията. Практиката и досега е била такава обаче не ми е известно медиатор да си позволи лукса да подходи безотговорно към интересите на страните.
- Каква е практиката в родната медиация, макар само с 3-годишна история?
- Закон имаме от 2004 г., но напоследък тази регламентирана дейност придобива широка известност. Като прийом за водене на преговори медиацията винаги е имала място - не се нуждае от нормативна регламентация, за да се случат нещата. Всеки може да използва техниките на този вид посредничество, дори адвокатът, без да се нарича медиатор - от тази гледна точка регламентацията на процедурата е единствено с оглед да гарантира страните. Разчитайки на този човек, те могат да бъдат сигурни, да открият истинските си интереси пред него, затова всичко, което се прави от закона, е за тяхната сигурност. Откровеността пък е шанс противостоящите да усетят личния си интерес, защото когато страната затаява истински важните за нея неща, тя трудно може да получи реализация на интереса си и остава скрит. Ако очакваме помощ, ние трябва да кажем каква ни е болката. Разчитаме ли на някого отвън, ние просто трябва да споделим какво ни терзае.
- Освен дарба за общуване каква подготовка и какви качества трябва да притежава посредникът?
- Дарба за общуване означава много - по принцип медиацията е култура. Изисква се голямо търпение да си медиатор. До голяма степен се изисква да поставиш собственото си разбиране на заден план - медиаторът не е този, който определя линията на поведение, хората не са отишли при него, за да получат решение наготово. Посредникът трябва да влезе "под кожата" на спорещите, за да ги стимулира да вземат правилното взаимноизгодно решение. Когато човек види собствения си интерес, той е в състояние единствено да определи и най-добрия за себе си път, защото едно и също нещо има различна стойност за различните хора. В съдебната зала съдията казва: това е рамката - ако влезеш в нея, ще получиш това, което казва нормата. Но там решенията са безброй. На пръв поглед конфликтът може да е проблем, но това дава потенциал нещата да се развият. От значение е и анализаторската способност на медиатора - той трябва да усети къде позициите се приближават. Когато на две спорещи страни им се покаже, че има неща, които за тях са безспорни, и около които могат да се обединят, съгласието лесно се постига. Голямото предимство на медиацията е, че изказвайки болката си, емоцията, която винаги съпътства спора, човек се успокоява.
- Какви предимства още има медиацията?
- Спорещите страни не са ограничени във вариантите за решение. В един съдебен спор решението е едно-единствено и то е под условие. За да се постигне това решение, е необходимо много време. Решението не зависи от страните, а от трети човек, който, за да го вземе, трябва да се случат много неща под условие. В медиацията страните не се нуждаят да доказват каквото и да било, защото много добре знаят какво се е случило. В съдебната зала емоцията, която подклажда огъня, не може да "излезе", за това няма време, а и не е нужно, макар да интересува страните. В медиацията страните могат да дадат воля и на емоцията, защото имат контрол върху решението, а едно възприето решение по-лесно се изпълнява. Нормално и твърде човешко е да се противопоставяш на наложеното решение.
- Споразумението винаги ли трябва да мине през съда, за да се официализира?
- От предвидената в изменението на закона процедура има нещо притеснително. Европейската директива предполага само да се създадат някакви гаранции, че положеното в рамките на медиационната процедура усилие няма да засегне правата на страните. На държавата й е казано направете механизъм, за да се случат тези неща, но до тази редакция на закона нямаше гаранция, че изминалото време няма да доведе до изтичането на давност, за да бъде търсена съдебна защита. Това е нещо добро, но намесата на съда в едно такова производство поставя под въпрос ефективността и смисъла на това споразумение. Записано е "съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните", ами ако не се яви едната страна, какво става?
- В каква степен медиацията облекчава гражданския процес, съдия Вълков и дали има шанс някога да се прилага и в наказателния?
- Има тенденции да се прилага и в наказателния процес. И сега се казва, че в случаи, предвидени от наказателния процесуален закон, това се случва. Във всяка хипотеза, където се казва, че процесът може да завърши със споразумение, медиацията принципно е приложима, но нещата са много условни. Има престъпления, при които споразумението е между държавно обвинение и подсъдим. Проблемът е, че в такова отношение пострадалият е отстрани или е отстранен и няма как да сме сигурни, че споразумението го удовлетворява. В тази насока има постъпки, мисли се, но при т.нар. дела от частен характер - обиди, клевети и пр.
Друго предимство е, че разрешеният спор означава, че това дело вече няма да върви по инстанциите, а така се облекчава съдебният процес. Проведената медиация редуцира емоционалното напрежение, а това подпомага разрешаването на правния спор. Когато страните са могли да изкажат онова, което ги вълнува, са много по-спокойни в залата и по-лесно е за тях да чуят правните доводи.
- Защо според вас намесата на съда в междуличностните спорове трябва да се ограничава?
- Когато страните влизат в процеса, казват: имаме правен спор, разрешете ни го. Аз мога да разреша техния спор, но според рамката, която ми дава законът, и рамката ми указва какво ме интересува мен, а това не са емоциите на страните. Интересувам се случил ли се е даден факт, описан в нормата, и законът казва каки са последиците. Чисто човешки потенциалът на проблема остава извън рамките на съдебния спор. Ако човекът има самочувствието, че може да намери решение на своя проблем, медиацията е средство за това. Но ако той иска да накаже някого, да наложи собствената си воля или да си отмъсти, той вижда възможност в съдебната процедура и силата на закона като възмездие. Законът е власт и сила, а медиацията почива на съгласието да намерим решение на собствения си проблем.  А това не може да се случи, без да чуя и другата страна.
- Има ли култура на общуване българинът, г-н Вълков?
- Болна тема, мъчно ми е да призная, но убеждението ми е, че все още тази култура ни липсва. Това се отнася и за мен самия. Докато не бях видял какво е то медиация, имах съвсем друго разбиране за отношенията между хората - вероятно това е проблем на образованието, възпитанието на общуването ни. Не зная, но тази толерантност, която напътства процедурата по медиация - чуй, осмисли, разбери другата гледна точка, това е плодотворната основа на бъдещото решение.

 

БНБ въвежда мораториум върху кредитите

автор:Дума

visibility 32

Българите очакват тежка финансова криза

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 64

Проф Дуранкев: Необходима е нова данъчна система

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 64

ООН: Храните по света рязко са поевтинели

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 64

Замразяват кредитите на британците за три месеца

автор:Дума

visibility 47

Евросъюзът взе на мушка Унгария

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 64

Рекордна смъртност в САЩ за денонощие

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 64

КОВИД-19 е най-активен при 4 градуса

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 64

"Бацилът", който изгражда имунитет...

автор:Таня Джаджева

visibility 133

/ брой: 64

Направихме най-модерния вестник

visibility 107

/ брой: 64

Ентусиазъм и отговорност

visibility 94

/ брой: 64

Честит рожден ден, ДУМА!

автор:Юрий Борисов

visibility 81

/ брой: 64

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ