Общуването с публиката е взаимодействие на енергиите

Боряна Статкова

"Изключителната българска пианистка Антонина Бонева" (в. "Il Giornale di Vicenza", след концерта й през 2010 г. в Театро Олимпико, "в прочувствената и лирична интерпретация на фамозния Втори клавирен концерт на Шопен, с абсолютното техническо господство, изящна гъвкавост на звука и пееща мелодичност...") произхожда от фамилия на известни музиканти. След като завършва НМА "П. Владигеров", като студентка на популярния и изтъкнат проф. Николай Евров, специализира при най-големи имена в концертния живот - проф. Фр. Геверс, в Кралската консерватория в Антверпен, Белгия, и усъвършенства пианистичното изкуство в престижните майсторски класове в Германия, Франция, Италия: Алдо Чиколини, Ивон Лефебюр, Серджо Пертикароли, Владо Перлмутер, Родолфо Капорали, Иво Мачек. В своеобразната си изпълнителска кариера печели награди, изнася концерти в Белгия, Италия, Франция, Австрия, Англия, Гърция, Турция, солистка е на Интернационален оркестър под егидата на ЮНЕСКО, участва във фестивалите "Радио Франс", "Музикално лято Френтана", "Алекс де Врийз, "Софийски музикални седмици", "Аполония", "Варненско лято", "Среща на клавиатурата", музицирала е камерна музика с известните оперни певци - сестра й Валери Попова, племенничката й Александрина Пендачанаска и братовчедка й Олга Гюрковска, с известната цигулка Дина Шнайдерман, БНТ излъчи филм-портрет на концертната й и педагогическа дейност. Записва за БНР, БНТ, Радио Франс и италиански телевизии, за "Stars Records", член е на жури на конкурсите "Д. Ненов", "В. Стоянов", "Албер Русел", "Лист-Барток", след 7 години, през 2010 г. възстановения конкурс "Шопен in memorium" във Варна, на Международния конкурс за млади оперни певци "Европейска общност - 2011". От 2011 г. Антонина Бонева е зам.-председател, заедно с пианистката Анжела Тошева, на дружеството "Шопен" в България, с председател Виктор Чучков.
В навечерието (14 ноември) на 90 години от рождението на изящната, със заслуги и приноси за музикалния живот в България и по света Жана Дреникова, пианистка, корепетитор, педагог и майка на световноизвестния пианист и педагог проф. Иван Дреников и на композитора Андрей Дреников, Антонина Бонева й посвети свой концерт-рецитал в "Студио 5" в НДК, с творби от Шопен - първа изява на дружеството "Шопен" с новото ръководство.
След възхитителния концерт с откритията от Антонина Бонева в музикалната мисъл на Шопен на изживяванията и дълбочината на чувствата, звуковото й изграждане и претворяване с разбирането на финеса, бликащо или разказвателно, развълнувано или просветлено на музикалните образи, с ново специфично и многотемброво звукоизвличане, от 8 творби с три биса - Ноктюрно и два валса. "Аплаузите бяха толкова топли, че не можех да не изпълня бисове, но в един момент трябваше да спра, за да се подготви сцената за следващия концерт от 22 ч.", сподели пианистката и така започнахме разговора.

- Атмосферата с тези масички, около които е седнала публиката - виждате ли я от сцената, не ви ли пречи?
- Получих покана от организаторите на "Студио 5" - Боби Йоцов и Хилда Казасян, и с удоволствие приех. Обстановката е прекрасна. Създава се задушевна атмосфера от близкото разстояние между артиста и публиката, усеща се предразположение и освободеност при  позиционирането около тези масички. Различно е от "строгостта" на зала "България". Може би така хората са още по-съпричастни на изкуството, а артистът винаги усеща излъчването на публиката и затова казвам, че става взаимодействие между енергиите в двете посоки. Когато се получи именно това взаимодействие, се раждат силните моменти на концерта. Публиката изпитва преживяването и емоцията, доближаващи я духовно до произведението, сътворено от композитора. От друга страна, трябва да кажа, че поради по-голямата близост протичането на енергията е още по-осезаемо и е необходимо по-силно съсредоточване на артиста. 
- Защо решихте тази вечер-рецитал да  посветите на Жана Дреникова, сестра на вашата майка?
- Леля ми Жана беше пианистка и едно време е концертирала, както сама, така и със съпруга си - цигуларя Петко Дреников. Тя беше дългогодишна пианистка в Музикалния театър  "Стефан Македонски". В по-късни години обучаваше и свои ученици, и любители на музиката. Имаме и обща ученичка - Анна Тошева. Заедно с майка ми, тя беше около мен преди концерти и участваше в артистичното ми израстване. Присъстваше постоянно и на симфоничните концерти в зала "България". Директорката на Музикалното училище "Л. Пипков" Милка Митева ми казваше преди години:  "Не мога да си представя концертите в зала "България" без Жането!" Тя беше винаги елегантна, блестяща, спомням си я в служебната ложа, усмихната и отдадена на музиката.
- Има ли нещо, което свързва вас, леля ви и "нежния гений" Шопен?
- Любовта и преклонението към великия композитор! И изпълнението на първа балада, за която при мой концерт ми казваше с усмивка: "И аз я свирех много добре". Любимият композитор не леля ми беше Чайковски! За мен Шопен е най-любимият и  най-често изпълняван автор. През 201-ата година от рождението на Шопен, смятам, че все още сме под знака на честванията. Бих желала да споделя, че когато целият свят честваше 200 години от неговото рождение, аз имах шанса да изпълня неговия Втори концерт за пиано и оркестър на сцената на Театро Олимпико в Италия. Беше чест и изключителна радост за мен! Но не бях направила рецитал с произведения на Шопен и затова реших да го осъществя през тази година.
(Антонина Бонева се вълнуваше, че в същия театър са свирили най-големите световни имена - Рубинщайн, Микеланджели, Баренбойм,  Марта Аргерич, Ростропович и мн. др., а тя е първата българска пианистка, свирила на сцената на Театро Олимпико във Виченца - първия закрит театър в света, последното творение на великия архитект Андреа Паладио, завършено през 1585 г., с една от най-съвършените акустики в света!)
- Как определихте творбите, които изпълнихте?
- Произведенията, които изпълних, са  сред най-любимите ми творби от Шопен.  Интерпретацията им ми носи върховно удоволствие, наслада за душата, за слуха, за всички сетива. Обичам да изпълнявам творби, наситени с голям драматизъм. Тези, изразяващи не само красотата на мелодиката, поезията, изяществото и брилянтността на музиката на Шопен, а наситените с драматизъм, с които е изпълнено неговото творчество, тези, вдъхновени и посветени на дълговечните борби и страдание на полския народ, тези, които изразяват неговата дълбоко стаена тъга, че е далеч от страната и може да бъде съпричастен  само чрез музиката си.
- Какво представляват за вас концертите?
- Концертите са момент, в който артистът се изразява най-добре. Взаимодействието с енергията на публиката отвежда музиканта на по-висши нива!
- Когато учениците ви присъстват на ваш концерт, след това на урок говорите ли за това, какво са чули?
- Говорим за музиката, коментираме. Те задават интересни въпроси. Моите ученици бяха щастливи и възторжени. И на уроците след концерта ме поздравяваха. Когато бяха така въодушевени, по-добре отвръщаха на изискванията ми, работехме много за звукоизвличането и те много се стараеха!