Обтекаемостта на оловните човечета

Всяка вечер информационната емисия на френския канал France 24 завършва с кадър, показващ портретите на двама нейни журналисти, отвлечени в Афганистан, и напомняне, че колегите им не са ги забравили и мислят за тях. И така вече  повече от 500 дни.
Великият френски мислител Волтер, известен освен с другото и с антиклерикализма си, в дълъг период от време е подписвал писмата си с "Ec. l'inf.", съкратено от "Ecrasez l'infame!", което в превод значи "Смачкайте безчестника!" - става дума за Католическата църква.

Това са само два примера

- един съвременен и един отколешен, за постоянство в преследването на определена цел.
Повече от четири десетилетия следя най-авторитетните издания на френската и англоезичната преса. Независимо от политическата ориентация и "Монд", и "Фигаро", и "Нувел обсерватьор", и "Нюзуик", и "Интернешънъл хералд трибюн" подемат ли някаква важна тема, имаща широк публичен резонанс, представляваща значим обществен интерес, не се задоволяват с еднократна информация и текущ злободневен коментар. Връщат се към нея многократно, добавят новопоявили се факти, търсят настоятелно отговори и обяснения от визираните лица и институции независимо от постове, ранг и позиции в държавни и обществени структури.
Един от най-пресните примери е с френската политичка ветеранка Мишел Алио-Мари. За първи път тя е в правителството на Жак Ширак през 1986 г., впоследствие министър на младежта и спорта, председателка на голистката партия Сбор за републиката, последователно министър на отбраната, вътрешните работи, правосъдието и последно на външните работи. Уважавана за нейната принципност и последователност, докато на 2 февруари т.г. в. "Канар аншене" разкрива, че в разгара на бунта в Тунис тя се отправя там

във ваканция на борда на частен самолет

на бизнесмен, близък до бившия президент Бен Али. Завесата се спуска завинаги върху политическата кариера на Мишел Алио-Мари.
Една друга Мишел - Бонев, плати (поразчу се с чии пари) транспорта и престоя на цяла сюрия любители на екскурзии на аванта, предвождани от самия министър на културата Вежди Рашидов. Засега не се е чуло Веждито да е подавал оставка, няма и да се чуе. Защото за скандалната екскурзия се пошумя ден до пладне и медиите се хвърлиха на следващия сензационен гаф на управляващите - Дянков на разходка до Далечния изток с някаква "сътрудничка", разбира се, за сметка на бюджета. После пак с нея, май в Лондон. Шест апартамента на вътрешния министър със спестявания от закуските на тъща му. Десетки имоти, придобити от гербаджийски съветник за нула време (пардон - за 100 и кусур години трудов стаж на предците му, начиная от Освобождението, според възмутеното му обяснение).

Търговия с влияние

престъпление, наказуемо от закона, консумирано лично от премиера на два пъти в рамките на месец: веднъж да се спре проверката в пивоварната на Мишо Бирата, втори път да се върне партньор на Борисов от футболните мачлета на сладка длъжност на софийското летище. Е, и какво? Случайно някой прокурор да се е самосезирал във връзка с тези закононарушения, квалифицирани като "търговия с влияние? Как да се самосезира след обезоръжаващото "Аз министри и депутати назначавам, вие за някакъв там служител ще ми търсите сметка". И последното (засега) по време - скандалният видеозапис с полицейските изстъпления при ареста на бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Блъскане на главата на дребничкия мъж от мъжагите от ГДБОП, размазване на часовника върху китката на проснатия на земята човек, ритници, снимка за спомен на участниците в героичния акт - и всичко това пред очите на

прокурор, който обаче нищо не бил видял

Но... "разпоредена е проверка", "ще има наказани", обявява достолепно министър Цв.Цв. Сякаш не той, а примерно Мишел Алио-Мари носи отговорност за бруталните действия на полицаите му.
Свидетели сме на безпрецедентно политическо явление - абсолютна обтекаемост на герберската върхушка. Не минава ден без скандал и - нищо, никакви последствия за нарушителите от най-висок ранг на законност и морал. Става нещо като с онези фигурки на човечета с олово в основата, които, като ги натиснеш, лягат, но щом си отместиш дланта, заемат пак вертикално положение. И не се намира кой пак да ги натисне, да ги постави в партер, така че повече да не се надигнат.
Именно в това е голямата отговорност, неизпълненият дълг на българските медии. На пръв поглед кръвожадно, като лешояди се спуснат на мършата, но клъвнат еднократно и отлитат на следващата порция мърша, на новия скандал, сервиран от управляващите. Вероятно единственото щастливо изключение е шоуто "Господари на ефира", където след време се връщат на изнесено безобразие, за да проверят последвала ли е някаква санкция, взети ли са мерки за отстраняването му. Оказва се в повечето случаи, че

тази "захапка" работи

дава резултати. Но докато такъв подход, който е и обичайната практика на сериозната европейска и американска журналистика, не се възприеме и от нашите медии, човечетата на властта с оловно дъно с лекота ще си възстановяват изправеното положение и след най-грандиозните скандали, в които се замесват, обтекаемостта ще им е достатъчна защита срещу нефелните журналистически прибежки от скандал на сензация и от сензация на скандал.