Одисеята на първата българска жп линия

Преди 150 години Кримската война (1853-1856) принуждава изостаналата Турска империя да помисли за модернизацията на комуникациите си. Затова тъкмо по това време е планирано строителството на цяла железопътна мрежа на Балканите. В тази връзка се предвижда прокарване на линии по следните направления: Цариград-Белград, Одрин-Провадия и Русе-Варна.
Австрийците искат линията да се строи от Цариград до Белово, но надделяват англичаните, които винаги имат по-силно влияние върху Високата порта.
Така се решава, а по-късно и потвърждава чрез султански ферман, построяването на жп трасето Русе-Варна. Отново се намесват англичаните, които отстраняват българските предприемачи Стефан Богороди и Димитър Гешов от проекта и той е даден на лондонската фирма на братята Хенри и Тревър Бъркли с концесия за цели 99 години.
На 1 октомври 1863 г. е подписан договорът. На 21 май на следващата, 1864 г., е направена първата копка и след това вече се работи с пълна пара.
Началото на строежа започва едновременно от двете крайни гари. Към края на август 1865 г. вече са положени 22 км релси от Русе и 32 км от Варна.
При изграждането на жп линията са използвани по два малки белгийски локомотива в двете части на линията и 80 вагона за превозване на работниците и материалите, а по непостроената част от линията техническият персонал и наблюдаващите строежа турци са прехвърляни с коне.
Едновременно са строени и приемните сгради на двете крайни централни гари, и спирките по трасето. За съжаление в тази суетня турците безжалостно рушат останките от двете ни стари столици Плиска и Преслав, за да бъдат използвани като строителен материал камъните от тях за мостовете и кантоните. Или както казва народът: "Откъдето мине турски крак, трева не никне!"
Преди близо 150 години, на 26 октомври 1866 г., тържествено е открита първата железопътна линия в България.
Намеренията първоначално са тя да е и международна, част от пътя Лондон-Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречват за осъществяването на тази идея.
По-късно линията е включена в международното трасе Париж-Страсбург-Мюнхен-Виена-Будапеща-  Букурещ-Гюргево-Русе-Варна-Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците са прехвърляни с парен кораб, от Варна до Цариград - с кораб на австрийската компания "Лойд". Между 1883 и 1885 г. оттук минава и прочутият "Ориент експрес", който се движи през Русе и сега.
По времето на откриването й линията е дълга 224 км и освен двете крайни гари по нея има следните спирки: Образцов чифлик, Червена вода, Вятово, Разград, Ясен, Каменяк, Каспичан, Провадия и Белослав. В Русе, Каспичан и Варна са открити и локомотивни депа.
Мостовете по трасето отначало са дървени, а по-късно - и каменни. Семафорите най-напред също са от дърво, но след време вече се правят от метал. Връзката между гарите се осъществява с френските телеграфни апарати "Кадран", а по-късно - и с прочутия "Морз".
За пътуванията по линията са поръчани 500 вагона и 30 парни локомотива от Манчестър, който тогава е не само прочут индустриален център, но и авангард в локомотивното строителството. Точно затова произвежданите тук машини са последна дума на техниката.
Първите вагони са с три класи, дълги са по осем метра и разполагат с четири купета. И нещо естествено за онова време - те биват осветявани с газени лампи.
За султан Абдул Азис е изработен специален триосен вагон, луксозно и комфортно обзаведен, който по-късно използват княз Александър Батенберг, а след него и цар Фердинанд.
Царският влак днес може да се види отлично запазен в открития през 60-те години в дунавската ни столица първи и единствен у нас Национален музей на транспорта.


Първата железопътна линия на картата на България

Гара Русе е построена на брега на река Дунав
Пробен влак с русенски пътнически вагони по линията Русе-Варна, 1897 г.