ОКУПАЦИОННО АГНЕШКО

Денчо Владимиров
 

Вървя по заснежената улица и чувам две заледени шушулки-пенсионери от вестникарските сергии да си говорят :
- Пак някакви са сложили катанците на  СУ-то! Добре са го измислили, хайманите, дойде зимата и те решават проблема с отоплението новаторски, парното в университета работи, а отвън демократичното общество с любезното съдействие на разни посолства им мъкне кашони с лапаница и бутилчици за вдигане на революционното настроение...
    И тогава ...ме осени идея! Забих право в намиращия се университетски стол в нашия град. Беше вече към обед. Влязох вътре и като вдигнах двата си пръста на латинско „V”, извиках:
- Аз съм оопатор, пардон, окупатор. Всички вън!
- Окупатор? Веднага излизаме – каза главният готвач и поведе персонала навън, като намигна на готвачките. – Малко почивка няма да ни дойде зле.
Вътре обаче бяха останали още двама.
- Не чухте ли моя революционен призив? - попитах ги.
- Ние сме охранителите! Дойдохме да изядем по една чорба на топло...
- Чорбата се отлага! Вън веднага, че само на охранители ще ми станете...
И двамата, като трепереха от страх излязоха да треперят в дървената си будка, но вече от студ.
- Ами ...какво да кажем на ректора? - върна се да ме пита един от охранителите.
- Предай му, че аз съм пенсионер и по тази причина окупирам само  университетския стол !Това е най-чувствителното място за окупация – и за студентите, и за преподавателите, и за служителите. Срива се от раз всичко с една такава окупация. Като няма къде да хапнеш по обяд, отива си и меракът за работа, и за учене... Предай на ТВ-репортерките моите  безпрекословни искания! А те са: да се повишат всички пенсии в България, като най-ниските станат 1500 евро. Докато не се изпълнят тези мои искания, няма да мръдна оттук!
  И започнах. Първо отворих едната вратичка на фурната – гледам – цяла тава агнешко. Окупирах я! Погледнах  и меню за днес и видях, че там има и още тави за окупиране. Почнах ги и тях. Докато работех с вилиците и лъжиците, забелязах, че вън се бе събрала цяла рота от полицаи, които явно се   готвеха да атакуват окупирания обект. Извадих транзисторчето от джоба си и натиснах копчето. Чух да съобщават за моята окупация и разбрах, че полицаите няма да ме атакуват, докато не получат разпореждане от прокуратурата, която започвала да анализира дали окупацията ми е хулиганска постъпка или е само административно нарушение. Подскачаха вън от зверски студ полицаите, гледаха ме как окупирам тава след тава, преглъщаха, но не смееха да пристъпят и крачка... И тогава... се събудих.
   Оказа се, че съм задрямал на топло на някаква публична лекция по безопасен секс, заедно с още поне петдесетина побелели пенсионери и пенсионерки, събрани тук не от интерес към секса, а от отоплението в салона...
Какво да ви кажа, аз още като захванах тавата с агнешкото, вече си имах едно наум – не е това реалността, сънувам, щото айде сега - агнешко печено в студентски стол, но си продължих да сънувам...
Как иначе български пенсионер ще си хапне агнешко, освен насън!