Оперна и балетна класика оглася Царевец

Мария Пейчева

Седмото издание на фестивала с международна известност "Сцена на вековете" на историческия хълм Царевец се открива на 2 август с Пучиниевата "Мадам Бътерфлай".
Да припомним - първите у нас оперни постановки на открито, предавани по БНТ, са именно на Царевец. Грандиозните спектакли на "Ивайло" (1985) и "Цар Калоян" (1987) наложиха новаторското виждане на режисьора Пламен Карталов, че оперното изкуство не е само за избраници. Двете опери визират горди страници с личности и действия именно в българския Царевград през ХІІІ век. Сетне демократичните уж управници за култура, изкуства, музикални празници не мислеха. Затова пък Карталов дръзна да поднесе в София през 1993 г. с "Цар и дърводелец" първото предизвикателство на открито, пред НДК. След четири лета директорът на Софийската национална опера и балет триумфално постави пред мавзолея шедьовъра на Верди "Аида" (1997). Благодарение на професионализма му и на колектива на Операта на площада възкръсна цар Калоян от едноименната опера на П. Владигеров. Продължението на фестивала "Опера на площада" бе с "Княз Игор" (1999), дни преди да бъде взривен мавзолеят... От 2010-о лято столичани и гостите им благодарение и на Карталов откриха особената атмосфера на фестивала "Опера в парка". А с петте грандиозни премиерни представления на "Борис Годунов" пред златокуполния храм-паметник "Св. Александър Невски" директорът за пореден път доказа, че е театрален режисьор с огромен размах.
Да се върнем на хълма Царевец и фестивала "Сцена на вековете". Не без подкрепата на община Велико Търново, съорганизатор и единствен участник е Софийската опера и балет. Освен на 2 август, "Мадам Бътерфлай" може да се види и на 3 август. Режисьор също е акад. Карталов, а възстановката е на Юлия Кръстева. Диригентската палка за двете представления вдига Григор Паликаров. Сценографията и костюмите съответно са на Любомир Йорданов и Мария Трендафилова. Първата вечер с екзотичния костюм на малката японка Чо-Чо Сан ще е Цветана Бандаловска, а следващата - Йоана Железчева. За партията на Пинкертон от чужбина пристига Иван Момиров. Сузуки е румънката Оана Андра, носителка на златен медал от Международния конкурс за млади оперни певци в София (1996). През март т.г. очарова софийската публика като Пепеляшка от едноименната опера на Росини. Шарплес е лауреатът от същия конкурс и солист на Минската опера Владимир Петров. Явно изборът на това заглавие за фестивала не е случаен. Световната премиера на "Мадам Бътерфлай" в Миланската скала е на 17.ІІ.1904 г., т.е. отбелязва се 110-годишнината на шедьовъра. Оказва се, че и българската премиера, осъществена от диригента М. М. Златин и режисьора Н. Д. Веков, има юбилей - представена е в София през 1924 г. Годината, в която на 29 ноември умира всепризнатият италиански композитор Джакомо Пучини. Преди това, през 1918 г., в Ню Йорк е световната премиера на неговия Триптих, включващ едноактните опери "Мантията", "Сестра Анджелика" и "Джани Скики".
Именно "Джани Скики" и "Селска чест" на Маскани са следващите предпочитания във фестивалния афиш. Почти същите солисти в двете опери, водени от оригиналното режисьорско вдъхновение на академика, покориха меломаните в най-големите японски градове при последното турне на националната трупа в Страната на изгряващото слънце. На 9 и 10 август дирижира маестро Велизар Генчев. Художник на сценографията на "Кавалерия рустикана" е Роберто Монополи. Костюмите за Пучиниевата творба са на гост-художничката Станка Вауда. За либретото на "Селска чест" е използвана популярната през миналия век едноименна драма с изключителната актриса Елеонора Дузе като Сантуца. Наследниците на търновските боляри на 9 август ще се уверят защо японците са приветствали Радостина Николаева като Сантуца. Туриду, в когото е нещастно влюбена, е тенорът Костадин Андреев. В следващото представление (10.VІІІ.) Сантуца е Гергана Русекова, а Туриду - Мартин Илиев. В "Джани Скики" на 9-и и 10-и солистите са едни и същи. Между другото, основа на либретото на единственото комично произведение на Пучини е "Божествена комедия" на Данте. Симпатичният изобретателен мошеник Джани Скики на Царевец ще е Бисер Георгиев, а дъщеря му Лаурета - Силвия Тенева. Да споменем и останалите изпълнители, великолепно защитаващи ярката режисура на акад. Пламен Карталов. Някои заслужиха високи оценки за ролите си в "Борис Годунов" и Вагнеровите "Рейнско злато" (23.VІІ.), "Валкюра" (24.VІІ.), "Зигфрид" (26.VІІ.) и "Залезът на боговете" (29.VІІ.). Претендентите за наследството на богатия починал роднина са Румяна Петрова, Даниел Острецов, Силвана Пръвчева, Антония Иванова, Петър Бучков, Светозар Рангелов, Антон Радев, Благовеста Меки-Цветкова, Мирослав Андреев, Николай Павлов, Илия Илиев, Кирил Стоянов.
За феновете на най-трудното от музикално-сценичните изкуства - балета, са предизвикалите многократно фурор и в чужбина "Жизел" (муз. Адолф Адам) и "Зорба Гъркът". "Жизел" се играе на 5 август. Постановката и режисурата са на проф. Петър Луканов. Сценограф е Радостин Чомаков. Костюмите е рисувала Цветанка Петкова-Стойнова. Селската девойка Жизел танцува Катерина Петрова. Партнират й Цецо Иванов (Алберт), примабалерината Дарина Бедева (повелителката на вилисите Мирта), Еленко Иванов (Ханс), премиерът Росен Канев (Херцогът), солисти и кордебалет. Безспорно бисове на 6 август ще има и за Зорба на Росен Канев, за Емил Йорданов (Джон), за Марта Петкова (Марина), Кирил Иванов (Йоргос). Изключителна е в характерната роля на мадам Ортанс Сара-Нора Кръстева и, разбира се, целият ансамбъл, очаровал публиката в десетки европейски театри със "Зорба Гъркът". Музиката на световноизвестния гръцки композитор Микис Теодоракис и страстната хореография, режисура и либрето на знаменития американец с грузински корени Лорка Масине в българския спектакъл навред у нас и в чужбина е празник за балетисти и зрители.
Най-добрият на Балканите оперен театър поставя на святото място Царевец с трите италиански опери и двата любими балета впечатляващ финал на напрегнат и много успешен сезон. Белязан бе с премиерата на "Аида", "Травиата", "Фиделио", "Пепеляшка", "Борис Годунов", новото "изковаване" в края на юли на спечелилия овации и награди на Международното Вагнерово общество цикъл "Пръстенът на нибелунга". И още - с нови заглавия в репертоара на балета и детската програма "Отиваме на опера", с откриване на най-малката сцена "Концерти за бебоци".
Наесен за първа премиера завесата се вдига на 12 октомври за "Електра" от Рихард Щраус. Посвещението е на 150-годишнината от рождението (11 юни 1864 г., Мюнхен) на "един от най-големите композитори" и "последен представител на романтизма в европейската музика".

"Мадам Бътерфлай" открива фестивала на 2 август

"Селска чест" и "Джани Скики" ще видят почитателите на Маскани и Пучини на 9 и 10 август
Снимки Национална опера и балет