Орлово око - между небето и земята

Има неща, които не могат да се опишат с думи. Трябва да се видят. Такива са величието и красотата на Родопите.
"Невероятно! Върхът!" С тези думи смогват да изразят възхищението си туристите, осмелили се да застанат на единствената у нас наблюдателна площадка "Орлово око", монтирана на ръба на скалите, на 1563 м надморска височина, до връх Свети Илия край с. Ягодина.
Стоманеното съоръжение е надвесено на цели 670 м над живописното Буйновско ждрело и криволичещия успоредно на реката път. Проектирано е да издържа 3 т тежест, но от гледна точка на безопасността препоръчват на него да застават не повече от пет души едновременно. Металната гордост, стърчаща близо 6 м, е създадена изцяло с мисълта за безопасност. В конструкцията е налято масло, за да не ръждясва, а и то осигурява "еластичност" на съоръжението.
Изживяването да застанеш между земята и небето, над нищото, е спиращо дъха. "Оттук се виждат две-трети от Буйновското ждрело - най-голямото в България, с. Борино, с. Чала, с. Ягодина, на юг - планините в Гърция, на запад - Пирин, и малка част от Рила. Няма друго място с такава панорамна гледка, поради това на площадката е дадено името "Орлово око", обяснява ни водачът, докато се качваме в джипа. Началната спирка е Ягодинската пещера - една от най-красивите у нас, а крайната... уникалната за страната ни площадка. До нея се стига по черен път, по който могат да минат само джипове и велосипеди. "Може и пеша - за 4 часа добър ход сте горе", допълва водачът. И отбелязва, че не е препоръчително да се атакува височината в лошо време, защото падат много гръмотевици. Неслучайно върхът носи името на повелителя на гръмотевиците свети Илия. Местните хора от с. Ягодина разказват, че когато Илия търкаля бъчви по небето, тогава гърми на земята. Свети пророк Илия е единствен сред хората, възвисил се жив на небето. Върхът, носещ неговото име, създава усещане за вечност, за покой, безсмъртие, живот...

Площадката е изградена преди три години благодарение на инициативността на хората от туристическо дружество "Родопея", но вече е атракция - не само за българи, а и за чужденци. "Неотдавна возихме американци до върха. Казаха, че само при Гранд каньон са виждали подобно нещо. Уникални сме", гордеят се местните хора. Разказват, че напливът към уникалното съоръжение не секва целогодишно. "Имаме 15 джипа - и модерни, и "военни". Като им сложим подходящи гуми, и при 30 см сняг се качваме до върха", споделят шофьорите, намерили хляб и препитание в начинанието.

"Орлово око" все още не е част от 100-те национални туристически обекта, но скоро ще стане", убедени са от местното туристическо дружество. Площадката струва 21 000 лв., а средствата за изграждането й са събрани от входната такса за Ягодинската пещера.
*    *    *
Срещу скромната сума от 60 до 80 лв. максимум 8 души могат да се отдадат на офроуд от висока класа, за да изминат за 30-ина минути пътя до уникалната площадка. 
Докато държим шапките на главите си и оправяме разрошените от вятъра коси, не спираме да се дивим. Погледите ни се блъскат в прашния път, а в следващия момент - кръжат с орлите над главите ни. Адреналинът от екстремния офроуд е туширан от разказите на водача ни. "Всякакви хора идват тук - едни искат да се качват със свои коли и "сдават багажа" по средата, други пък се венчаха на площадката... Ама тая работа не я разбираме - но всеки да прави каквото иска", клати глава шофьорът на джипа и ни прекарва през най-големите скали. Напрегнато, величествено и в същото време - еуфорично. С усещането за безпределната свобода, която можеш да усетиш със сърцето си само тук, в Родопите. Свобода, която звучи и от родопските чанове. И се превръща в песен...
*    *    *
Първата крачка на платформата е колеблива, несигурна. Усещането - завладяващо. Сърцето ускорява ритъма си. Ръцете неволно стискат перилата. Усмивките са преко сила. Фотосесиите - обичайни. Навеждането над нищото не е за всеки. Хоризонтът напред - палитра от багри. Освободеното съзнание прелита над скали, прескача върхове и се докосва до... края на очевидното.
Ако стъпите там, не се притеснявайте. Отпуснете "юздите" на съзнанието си и то ще ви поведе - над красотата, историята и величието на природата. И пак ще се върне при вас, за да ви донесе частица от вечността. Всеки, който стъпи на площадката, става друг човек. "На такива места осъзнаваме колко сме малки и безсилни пред Природата", споделя жена с побеляла коса. Никой не оспорва твърдението. Тя просто изрича мисълта, която се блъска в нас.
Сгушилото се под върха с. Ягодина със своите 500 жители е толкова далеч, толкова неземно, че разговорите за нелекия живот в планината минават на заден план. Изместват ги легендите, ароматът на мурсалския чай, сладостта на боровия мед, неповторимият вкус на пататника...
Обратният път от върха е като завръщане в реалността. Екстремно спускане, джипът се люшка на кантар по скалите, наивни опити за непрофесионални снимки, смях... И безименни приятелства със спътниците. С които за час, потопени в магията на планината, споделяме повече, отколкото за година със съседите в големия град. В реалността ни хвърля и изречената с болка реплика за довиждане от водача: "Хубава си ни е България, прекрасна, но как не случваме на управници в последно време..."
*    *    *
"Ще дойдете ли пак", пита шофьорът. "Непременно", отговаряме всички в един глас. "Е, тогава трябва да видите залеза. А може и игрева. Той е нежно розов." Вярвам му. И думите на Дядо Вазов за "играта на багрите", за "тоя величайши Рафаело - Слънцето", са най-близки до усещането, изпълнило душите ни.