Още не знам Рио 2016 дали ще е приоритет

Василен Попов

Нина Рангелова е родена на 22 октомври 1990 г. в Пловдив. Завършила е Южния методистки университет в Далас, щата Тексас, САЩ, където продължава да води подготовката си под ръководството на Стив Колинс и е негов асистент-треньор по плуване. В момента държи повече от половината от националните рекорди при жените на голям и малък басейн. Участничка е на две олимпиади - Пекин 2008 и Лондон 2012, и на рекордните за българското плуване 8 световни първенства - на голям и малък басейн. Двойна европейска финалистка от шампионата в 50-метров басейн в Берлин 2014 в най-престижната дисциплина 100 м св. стил и на 200 м св. стил. Седма е на континента на малък басейн (Шчечин 2011), а на току-що завършилото ХVІ световно първенство по плувни спортове в Казан записа полуфинал в същата дисциплина с 63-тия си рекорд за жени - 1:58,41 мин. и покрит норматив "А" за Олимпиадата в Рио де Жанейро 2016.


"Искам да остана свързана с плуването в България, да помагам на подрастващите с каквото мога"

- Г-це Рангелова, на световното първенство в Казан изпълнихте целта си. Записахте полуфинал, но и покрихте норматив "А", който гарантира участието ви на олимпийски игри за трети път. Какъв е коментарът за цялостното ви представяне?
- През този сезон постигнах неща, които никога не съм успявала. Влезнах в световния Топ 16 на света, но най-важното е, че в Рио де Жанейро ще отида с норматив "А". Имам реални шансове за още едно влизане в Топ 16. Не мога да не съм доволна, още повече, че тази година беше изключително натоварена за мен. Освен ангажиментите ми в Южния методистки университет в Далас имах и треньорски стаж. През цялото време се опитвах да поставя плуването на първо място, но не винаги се получаваше. Тренировките ми във водата бяха на ниво, но не ми оставаше много време за зала и затова смятам, че в по-силовите дисциплини като 50 и 100 м свободен стил не успях да подобря постиженията си. Обстоятелството, че плувах само сутринта, когато се провеждаха предварителните серии, също направи задачата ми още по-трудна. На 100 м свободен стил се надявах да сляза под 55 секунди, но съм доволна, че плувах недалече от рекорда. Беше добро сутрешно плуване.
Колкото до конкуренцията, аз не виждах никоя от съперничките. Бях твърде далече от другите, понеже бях в краен коридор, а от другата страна нямаше никой. Съсредоточих се върху моето плуване и се раздадох. Може би ако имаше "дразнител" до мен, щях да съм една идея по-бърза.    
- Рекордьорка сте по участия на световни първенства от българските плувци, и не само това. На всеки шампионат показвате постоянство в прогреса си, сваляйки от времената на постиженията си, и това винаги означава нови рекорди. Как ги постигате?
- Нещата са комплексни. Мисля, че опитът играе голяма роля. Удовлетворението е голямо, когато постигаш целите си на състезания от такъв ранг. Надпревари, в които мерят сили най-добрите, поставят се световни рекорди, определят се участниците на Олимпиадата. Там се задават тенденциите в плуването. 
- Противниците на Владимир Путин го обвиниха, че световното първенство е поредната му демонстрация за пред западния свят, както беше с Олимпиадата в Сочи...
- Наистина организацията беше може би една от най-добрите, които съм виждала. Много наподобяваше на тази на Олимпийските игри. Имаше страшно много доброволци и организаторите се бяха погрижили за всички детайли. В стаите например дори ни бяха оставили маски за спане, понеже слънцето там изгряваше още в 3 часа през нощта, както и тапи за уши, ако има шум и не можем да спим.
- В Казан постигнахте главната си цел за годината - покриването на норматив "А" за Игрите в Рио де Жанейро догодина. Така спокойно ще можете да планирате програмата си, както и спортната си форма за самата Олимпиада, и тя няма да бъде насочена към състезанията за гонене на квоти. Как виждате самата подготовка?
- За разлика от предните две олимпиади, ще съм в доста различна ситуация. Вече ще ми се наложи и да работя, но и ще трябва да отговоря на големите очаквания към мен. Самата подготовка ще протече в Далас, защото съм свикнала със средата. Не би било добре да променям нищо в това отношение. Надявам се да успея да намирам време за повече възстановяване и ще се опитам да поставя плуването на първо място, но колкото и да ми се иска, наистина не знам дали състезателната ми дейност ще остане приоритет.
- Как гледате на новата политика на  Международната федерация по плувни спортове ФИНА и на Международния олимпийски комитет (МОК) да порязва част от състезателите с "Б" нормативи, за да дава път на слаби участници, само и само за да разширява географията?
- Не съм запозната с темата и не мога да коментирам в дълбочина, но смятам, че целта на Олимпийските игри е всяка държава да бъде представена от най-добрите си състезатели. От тази гледна точка смятам, че е правилно да участват и по-неразвити държави.
- На световното първенство в Казан дебютираха щафетите микс, при които мъжете и жените плуват в екип. Одобрявате ли това нововъведение?
- Това са изключително интересни дисциплини, които спомагат много за комплексното развитие и показват нивото на плуването в съответната държава. В същото време миксовете са и много стратегически дисциплини, понеже може да се въртят различни комбинации. Важното е да бъде нацелена правилната. Освен че раздава най-много комплекти медали след леката атлетика, плуването се радва на страшен зрителски интерес, защото всяко състезание е много напрегнато и не се знае до последния момент какво ще се случи. Дисциплините са една след друга с малка почивка, което допълнително допринася за еуфорията и за това да задържи интереса на зрителите през цялото време.
- В САЩ ли ще останете до самата Олимпиада, при положение, че между Игрите в Рио и мястото, където живеете, разликата е само 2 часа?
- Да, това е най-добрият вариант. С треньора ми Стив Колинс обмисляме лагери в Южна Америка непосредствено точно преди Игрите. Надявам се да успея все пак да се прибера в България поне още няколко пъти дотогава. В зависимост от спортния календар на Българската федерация по плуване може и да участвам на републиканските шампионати през следващата година.
- Рио ли ще бъде последната ви Олимпиада?
- Не съм го решила окончателно. Все пак на третата ми олимпиада ще бъда на възраст 25-26 години и това ще ми бъде достатъчно. Време е да се ориентирам в друга сфера на живота. Наскоро се шегувахме с приятели, че през 2018 и 2019 година, когато стане време за покриване на нормативите за Токио 2020, може да реша да се върна. Все пак считам за разумно догодина да бъде последната ми Олимпиада. Точно затова искам да вложа 100 процента от себе си и да се подготвя на максимално ниво. Иначе един ден ще съжалявам, ако не го направя.
- Доколко ще ви липсва плуването, след като "окачите банските на пирона"?
- Най-вероятно ще ми липсва. Та това са 15-16 години от моя живот. Била съм отдадена изцяло на плуването във всяка една сфера - от събуждането рано сутрин до закуската, спазването на хранителния режим, целият ми живот се е въртял около плуването, но наистина искам да остана свързана с плуването в България по някакъв начин. Да помагам на подрастващите с каквото мога. Смятам, че с опита, който имам, и с нещата, които съм видяла, с начините, по които работим в САЩ, имам възможност наистина да помогна и да подобря плуването в България. А дори и цялата система на организация на подготовка. Но не бих се състезавала за друга държава до края на кариерата си.
- Каква сте извън басейна?
- Опитвам се да се раздавам напълно във всичко, с което се захвана. Този ми подход и отношение ми е помогнал в училище и в басейна. Качествата, които един спортист показва в басейна, са отражение на неговия характер. Резултатите в басейна - постоянство, мотивация, отдаденост, показват коя съм аз. Наистина плуването е само една крачка към успеха, не го приемам като крайна инстанция за мен. То просто е един вид стъпало към стълбичката на живота.
- Световните първенства са от малкото възможности да се видите с приятеля ви Миндаугас Садаускас (най-бързият литовски плувец). Къде ще ви заведе на почивка?
- В момента той е в България, пристигна малко след шампионата в Казан. Нямаше търпение да опита българска баница. Един ден смятаме да живеем в Далас или друг град в САЩ, на неутрална територия. Сега сме малко разделени - той завърши магистратура в Англия, аз съм в Далас.
- Живеете от толкова години отвъд Атлантическия океан, възприемате ли се като американка?
- Усещам се повече като българка с американски разбирания за живота. Доста годинки трябва да минат, за да започна да се възприемам като гражданка на САЩ. Иначе, когато не съм си в България, ми липсват най-много приятелите, роднините. Колкото и нови приятелства да си създадеш, има такива, които само хората от България могат да ти дадат. Приятелите и приятелките, с които съм била от доста крехка възраст. Това е едно от нещата, които няма как да бъдат заменени.