21 Септември 2020понеделник02:31 ч.

Художник Людмил Асенов

Темата на писателя

Още за Истанбулската конвенция

Тя пренебрегва нашите традиции, начина ни на живот, идеята за съпружеско щастие

/ брой: 195

автор:Любомир Котев

visibility 772

Не е нещо ново, че нашите министри дрънкат доста безотговорно и ръсят невъобразими глупости, когато преследват политическите си цели. Не е ново и това, че докато шетат на доктринерските си мераци, лъжат без мяра, като за световно. Новото е, че напоследък съчетават галактическото си нахалство с въпиющо невежество. Тези странни хора не знаят или не искат да знаят какво се е случвало в миналото, което е, да речем, простимо, щом не са историци, но и не умеят да боравят с простите аритметични действия, което вече е непростимо. 

Един най-виден политик от управляващото мнозинство например преди време изръси на официална пресконференция, че над един милион жени в България са жертва на домашно насилие. 

Не знам доколко е недомислица това изявление и доколко е премислена фалшива новина, но знам, че елементарната аритметика го опровергава. Защото, ако е вярно, ще излезе, че във всяко второ българско семейство се вихри домашно насилие! Не вярвам, че е тъкмо тъй, дори ако всякога отзивчивите към властващата политическа доктрина домашни социолози някак са доказали, че кривата сметка е точна. Не вярвам, защото отдавна изследвам българския бит, българските нрави, начина ни на живот и отдавна съм разбрал, че семейството е последното и най-сигурно убежище на българина. Английска е поговорката, която ни уверява, че моят дом е моя крепост, но това е и наше верую, съкровена наша истина, която сме изстрадали. Защото семейството и домашният уют всякога са ни спасявали от робството на винаги чуждата държава и глупостта на винаги обърканото общество, от безвремието, в което винаги сме се давили. Нашият дом наистина е наша крепост и ние всякога сме се уповавали на традицията и предразсъдъците си, ако щете, на удобните предразсъдъци, които ни дават сигурност и спокойствие, които опазват самочувствието ни. Прословутата опърничавост на българина, своеглавието, както я назовава Антон Страшимиров, всъщност, е интуитивна защита, стена срещу чуждия, непонятен и плашещ свят. Семейството, е нашата обетована земя, земята на изконното ни битие и изконните нрави, които всякога браним, по-скоро интуитивно, отколкото осъзнато, но неотстъпно. И на тази земя властва не самозабравилият се ориенталец, нека го проумеем, а добруването, общуването, разбирателството, хармонията във взаимоотношенията между мъжа и жената. 

Пресилени, изкривени, тенденциозни са упреците към българския мъж, нелепо е генерализирането на патриархалното начало, щом още в задругарските времена, ако бащата, старейшината, образно казано, държи юридическата власт, то същинският господар на къщата е майката. Правата и задълженията в българското семейство винаги са били пропорционално разпределени, а доверието между съпрузите винаги е осигурявало и задълбочавало хармонията. Семейните разпри, ако ги има и доколкото ги има, рядко прерастват в крамола, в публичен скандал, а още по-рядко в насилие. Те са тихи, домашни размирици, които не водят до разрив, а по-скоро пъдят скуката. Те са интимно преживяване, което крием от съседа, което е само наше, някак споделено и някак изстрадано, което само в изключителни случаи превръщаме в обществен проблем. В този смисъл е грубо посегателство върху изконния ни бит и изконните ни нрави меракът на някого да наднича през ключалката или под юргана, а още по-грубо посегателство е напънът някой да ни превъзпитава според тертипа си.

Истанбулската конвенция, освен всичко друго, високомерно пренебрегва нашите традиции, начина ни на живот, идеята за съпружеско щастие, като се опитва да ни наложи някаква измислена представа за модерното семейство, някакъв универсум, съчинен не по нашата мярка. Насилието в българското семейство, ако го има и доколкото го има, никога не е било обществен проблем у нас и никога няма да бъде, въпреки нечии перверзни мераци да изложим на показ интимните си преживявания. Насилие е Истанбулската конвенция, която провокира нездрави настроения, чужди на българската жена, която я призовава да търси обществената подкрепа или общественото порицание за щяло и нещяло. 

Още по-страшно, направо нечовешко насилие, е опитът да се отчуждят децата от семейството, като им се втълпи, че заслужават повече свобода, отколкото им се полага. Абсурден е проповядваният краен либерализъм, абсурдни  са и екстремните еманципантски идеи, според които жената трябва да пренебрегне майчинството заради пълната равнопоставеност на половете. Още по-абсурдна е идеята децата да имат право на избор, за каквото и да е, докато са неспособни да осмислят реалността, да се противопоставят емоционално на родителите си, без да бъдат санкционирани за вироглавството си. Не домашната традиция, а християнският катехизис повелява жената да е преди всичко майка, а децата да се възпитават, като се съблюдава християнският морал. И не е насилие, ако в името на морала женската разпуснатост, да речем, се порицава и наказва, а детските пакости предизвикват ответна мярка. 

Това важи и за семейния мъж, който също трябва да бъде порицаван и наказан за разпуснатостта си, пък и когато е несправедливо строг към децата. В този смисъл буди недоумение фактът, че Истанбулската конвенция, като интерпретира проблема за домашното насилие, изключва насилието над мъже, въпреки че се обявява за равноправие не само между мъжа и жената, но опазва и друг някакъв, измислен пол. И ще излязат прави май онези, които твърдят, че този удивителен документ, има за главна цел да се  ограничи, да се притесни, да се смачка хетеросексуалният мъж, като му се отнемат с декрет естествените приоритети. Има насилие над мъже, прекрасно знаем, че не е рядко явление, както разюзданата мъжкарана, така и безпомощният женчо, че има безброй семейства, където женското насилие принуждава някой никаквец да пере, чисти, готви и глади, докато жена му прави кариера, отново насилствайки. Насилствайки не над своята женска същност, а като злоупотребява с женствеността си, като не се свени да даде всичко на всеки, за да успее, като подлага на сексуален тормоз всеки мъж, от когото зависи кариерата й, като тормози самозабравилият се самец и когато вече го е прелъстила, и докато все още не го е прелъстила. 

Подобно поведение отдавна не изненадва никого никъде, публична тайна е, че безброй жени постигат административна или политическа кариера, като разчитат не на главата си, а на краката си. И е направо втрещяваща развихрилата се кампания против сексуалното насилие на мъжете над жените не къде да е, а тъкмо в Холивуд, открай време приеман като Меката на разврата и недопустимата разкрепостеност. Направо не е за вярване, че се оплакват от посегателства красавици, чиято разпуснатост отдавна е обществен проблем и са забъркани в шумни скандали. И най-задръстеният човек само като ги види, ще разбере, че по-скоро те издевателстват над мъжете със сексуалните си провокации, отколкото обратното. Слава Богу, че се намериха и свестни хора, които още не са си загубили акъла, че сред тях е и такава изящна, фина и умна жена като Катрин Деньов, които защитиха хетеросексуалния мъж, правото му да флиртува, да ухажва, въобще да си остане истински и очарователен мъж. 

Тази кампания, в унисон с конвенцията, се опитва да отнеме естествените приоритети на хетеросексуалния мъж, докато одарява с неестествени приоритети хомосексуалистите и дори представителите на други някакви измислени полове. И непремерените приказки за домашно насилие, и мистерията със сексуалното насилие в Холивуд в крайна сметка имат за цел поругаването и обезсилването на хетеросексуалния мъж! То си е отколешна кампания на разните джендър-общности, която, като не постигна желаните резултати, сега иска и декретиране, налагане със сила на неприемливите постулати. Но ако там, в по-цивилизования уж свят е възможно, тук, на нецивилизованите Балкани, е невъзможно. Дори да се стигне до ратификацията на абсурдния, безбожен документ, ефектът от него ще е отрицателен за тези, които се надяват, че може да прекроят бързо и лесно нашия християнски свят. Доколкото познавам психологията на българина, той е като костенурката, свива се в черупката си, като задухат чужди ветрове, ослушва се, докато злото отмине, а после я кара пак, както си знае.

А що се отнася до твърдението на един друг министър, че ако не подпишем конвенцията, ще се окажем отвъд Босфора, ще забележа само, че ще сме отвъд Босфора, ако я подпишем. Защото тъкмо там, в този прелестен град, още в невзрачния Бизантион, преди да е той гордият Константинопол или славният Стамбул, е погинала великата Римска империя. И е погинала заради моралния разгул, заради разврата, заради безогледното потъпкване на Божиите закони, заради това, че е заслужила печалната участ на злощастните, но и нечестиви градове Содом и Гомор. 

Така е, ако можем да осмисляме историческите събития, лесно ще проумеем, че Истанбулската конвенция не ни отдалечава от Босфора, а напротив, връща ни там... 

Половината алкохол у нас бил нелегален

автор:Дума

visibility 458

/ брой: 179

Петкова се активизира за фактурите на "Топлофикация"

автор:Дума

visibility 549

/ брой: 179

Проф. Вучева за новия заем: ГЕРБ никога не се отчитат

автор:Дума

visibility 712

/ брой: 179

Ферибот заседна в Балтийско море

автор:Дума

visibility 70

Стрелба в Минск

автор:Дума

visibility 178

Заразените с коронавирус по света надхвърлиха 31 милиона

автор:Дума

visibility 123

Над 200 000 починали от коронавирус в САЩ

автор:Дума

visibility 487

Как търпим това десет години?!

visibility 1143

/ брой: 179

Ще покаже ли ЕС сила във външната политика?

visibility 548

/ брой: 179

Датата

автор:Дума

visibility 432

/ брой: 179

Английските "щикове" и 9 септември

автор:Христо Георгиев

visibility 818

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ