Още за пряката демокрация

Истинското лице на пряката демокрация са референдумите. Нали не сте чули да има протести в Швейцария? Там не решават с протести въпросите на демокрацията. Нито носенето на бурки, нито употребата на пестицидите, нито мястото на чужденците в страната, нито разрешаването на двуполовите бракове, нито данъчните проблеми, нито климатичните въпроси се решават от улиците и площадите. Понякога там всяка седмица има референдум в кантони, области и други региони в страната. И са успешни.

У нас за столетие можем да съберем не повече от пет-шест референдума. През 1922 г. - за виновните за националната катастрофа, през 1946-а - за народната република, през 1971-ва - за новата Конституция, през 2013-а - за новите ядрени централи, през 2015 и 2016 г. - за дистанционното гласуване и избирателната система. И във всичките резултатите са съмнителни и оспорвани... Почти нулеви.

Царе сме на протестите. Особено в последните години. Колко месеци протестирахме срещу правителството на Пламен Орешарски? А колко месеци продължиха протестите срещу Бойко Борисов и Иван Гешев? И още отеква ехото от тези протести, в които улиците и площадите водеха към Триъгълника на властта, полицията се намесваше, дори обявихме Велики народни въстания, имаше насилие срещу протестиращите, а в Народното събрание продължихме картината и обсъждането на законността в това насилие. 

Едни се приеха за партии на протеста. И влязоха в парламента. С малко и не завинаги. Вече в два поредни парламента искат да са във властта с претенции и без претенции. И продължиха протестното си поведение като режим на демокрация.

Като гледа човек заседанията им, процедурите им, като слуша реплики и дуплики, лични обяснения и декларации, си представя как едни шизофреници са постъпили за кратки курсове, но лечението им е несполучливо.

И идва времето за новото им лого: "Време е за Същото!". Ден след Деня на Съединението те превърнаха актуализацията на бюджета и на пенсиите в ден на Разделението и Несъгласието. И само дадоха повод Бащицата от Банкя да изсипе нови хули срещу президента и да си повярва, че неговите хора са по-силни от хаоса, който самите те създадоха.

Преходът си остана в задънена улица. А улицата остави мрачни спомени от неуспеха в исканията на протестиращите. Бившият премиер се ослушва и от фейсбука ни се заканва, че ще се върне на бял кон с черната джипка. Главният прокурор е на мястото си. И не му пука. Само отделни надеждици мъждукат в края на тунела...

Нови политически проекти се задават, а в тях са също лица от протеста... Но пряката демокрация я няма. Защото са ни чужди истинските референдуми и все още няма у нас партии на референдума. С електронно гласуване, по пощата, а дори и с бюлетини може да се отворят пътища за развръзка на неразрешимите досега въпроси. Ако се доверим на пряката демокрация, без да хабим излишна народна енергия в протести, в хвърляне на яйца и домати, палаткови лагери, грозни гледки, насилие и безчинства на охранителните органи срещу мирното протестиращо население.

Затова: Не - на партиите на протеста! Да - на партиите на референдумите! Това е пътят.