От глинтвайн до крамбамбула, или как да стоплим тялото и душата

Когато навън е студено и от стряскащата сила на вятъра кръвта се вледенява, ни се приисква да се завием с одеяло през глава и да не излизаме никъде. А само да разглеждаме ледените дантели на прозорците, да наблюдаваме танцуващите снежинки и вдишвайки аромата на тропиците, да се наслаждаваме на парещите, безкрайно приятни за сетивата и тялото напитки. През тъмните и мразовити месеци горещият глинтвайн, както и крамбамбулата, и грогът, и други сгряващи тялото и душата питиета, може да ни доставят истинска наслада и да ни накарат да забравим за неприятните страни на зимата.

Сгряващите свойства на някои напитки се дължат не само на температурата, а са резултат на използваните за направата им специфични екзотични подправки - индийско орехче, карамфил, канела, джинджифил, бахар и т.н. Любопитни са както историите на създаването на най-популярните и екзотични горещи питиета - глинтвайна, грога и крамбамбулата, така и рецептите им.
У дома или на вилата, пред камината в хола или дори в скромно обзаведената кухня, в компанията на любими приятели, е приятно вечерите  да се прекарват на сладки неприбързани раздумки, придружени с чаша горещ ароматен глинтвайн. Какво би могло да бъде по-сгряващо през студените месеци?
Традицията за пиене на една от най-популярните разновидности на греяно вино се корени в Европа. Именно там още през XVI век в кулинарните книги се появяват първите рецепти на топла напитка с подправки, обогатена с бордо и бургундско. Разтапящият душата и тялото коктейл бил почитан дори във викторианска Англия, където "Негус" - аналог на глинтвайн, се поднасял и на детски празненства.

Самото име на питието идва от немското "gluhende Wein", което означава вряло, изгарящо, нажежено вино. В съответствие с установените правила, в Германия алкохолът в тази напитка не бива да е по-малко от 7%. Глинтвайнът обикновено се приготвя от червено вино, захар и подправки. Понякога се добавят ром, бренди или ликьор, за да се постигне по-изискан вкус, неповторим аромат и необходимата концентрация.

Един от вариантите на наистина вкусното и полезното греяно вино, много обичано най-вече от скиорите, се прави с плодове, коняк и мед. Необходими са 750 мл червено сухо вино, 100 мл вода, 3-4 с.л. мед, 5-6 зърна карамфил и още толкова бахар, щипка настъргано индийско орехче, две пръчици канела, 1/4 корен сух джинджифил, по половин портокал и ябълка, 50-70 мл коняк и кората на 1 лимон. Водата с подправките се кипва в джезве за 2 минути, след това се оставя за четвърт час, покрита с чинийка или капаче. Именно този начин на запарване позволява да се извлече целият аромат, който да овкуси напитката както трябва. Ябълката и портокалът се нарязват на парченца и заедно с настърганата лимонова кора се слагат в тенджера с дебело дъно. Плодовете се заливат с виното, добавя се медът, сместа бавно се загрява до 80 градуса и се сипва конякът. Внимателно се налива водата, варена с подправките, и отново се загрява, като в никакъв случай не бива да се допуска да заври. Готовата напитка се поднася, докато е гореща, украсена с резенче портокал. По-изискано е глинтвайнът да се прецеди, а плодовете да се сложат в отделен съд и да се консумират по желание. Като леко, но най-подходящо мезе към това питие се поднасят бисквити или пай.
Изборът на вино зависи от рецептата и от вашия вкус и джоб. Най-често за приготвянето на глинтвайн се използват червени сухи вина. Не е забранено, а напротив, препоръчва се да развихрите безкрайната си фантазия и да промените първоначалната рецепта. Водата може да се замести със сок, да добавите изсушени плодове, кардамон, ванилия, шафран, кориандър, звездовиден анасон, дафинов лист, ликьори и други алкохолни напитки. Всичко е в ръцете ви!
Втората напитка, заемаща достойно място сред горещите алкохолни питиета, е грогът. Автентичната история за произхода му е потънала в забвение и е покрита с пепелта на времето. Но и до ден-днешен е приятно на чаша грог да се разправят красиви легенди за тази пареща небцето напитка, която неизменно се асоциира с моряците.
Най-популярната от тях е за прочутия британски адмирал Нелсън Върнън, който в средата на XVIII век започва да дава на моряците си ром, разреден с вода. За тази злоупотреба със "свещените морски дажби" капитанът, който никога не се разделял със забележителния си грогръм (от англ. grogram cloak - наметало), получил язвителния прякор Стария Грог. Опитвайки се да подобрят вкуса на разредения ром, моряците добавяли в него захар и лимон и го загрявали, за да избегнат болестите, породени от вледеняващия бриз. И след известно време напитката, кръстена на стиснатия адмирал, толкова им допаднала, че започнали да си я правят дори когато са на брега.
От Англия грогът стигнал и до други европейски страни, а благодарение на моряците станал популярен и отвъд океана. До ден-днешен консумирането на тази напитка е традиционно за Северна Америка и Австралия. Във всеки регион обаче местните жители добавяли към оригиналната рецепта характерните за местността специални подправки. И може би затова сега може да се срещнат безброй рецепти за направата на грог.
За да се приготви питието на старите моряци, са нужни 600 мл вода, 2 с.л. чай, 3-5 с.л. захар, по 3-4 зърна карамфил, бахар, черен пипер и звездовиден анасон, щипка канела и индийско орехче, лавров лист и 500 мл ром. С вряла вода се запарва чаят, в който са добавени подправките. След 5-7 минути бавно се сипва ромът, отново се загрява до около 80 градуса, сваля се от котлона и се покрива с капак. Четвърт час по-късно грогът се сипва в големи чаши за вино, украсява се с лимонов резен и се поднася, докато е горещ.
Смята се, че тази напитка, освен че сгрява, притежава антисептичен и общоукрепващ ефект. Препоръчва се при замръзване, преохлаждане и загуба на сили. Ромът, като основна съставка на грога, се използва за приготвянето на отвари за лечението на магарешка кашлица, ангина, бронхит, може да предотврати настинката и грипа.
Казват, че в миналото в швейцарските Алпи са били широко разпространени санбернари - спасители с буренце ром на врата. С помощта на тази вълшебна напитка кучетата успявали да върнат към живота изгубилите се във виелиците или пострадалите от лавини хора.
И ако Франция е известна с шампанското си, Испания - с вината си, Германия - с бирата, Русия - с водката, Шотландия - с великолепното си уиски, Мексико - с текилата, Япония - със сакето, а Гърция - с узото, за правото да се гордеят с крамбамбулата спорят две държави - Беларус и Литва.
Тази легендарна, с нищо несравнима напитка ободрявала и вдъхновявала още от времето на Великото Литовско княжество през XVIII век. Чаши с чудната крамбамбула, подправки за която се доставяли чак от далечна Индия, се вдигали както в пищните дворци, така и в крайпътните кръчми. Рецептата, обогатявана вече четвърто столетие, изобщо не е сложна. И ако поне веднъж сте опитали крамбамбулата в белоруски или литовски ресторант, непременно ще пожелаете да почерпите с нея приятелите си. Още повече, че днес всички подправки са достъпни за народа, който обича да си приготвя питиетата в домашни условия.
За целта са нужни 400 мл вода, 1 л водка, 1/2 индийско орехче, 2 ч.л. канела, 4 ч.л. карамфил, 3 зърна бахар и 6 черен пипер, както и 3 с.л. мед. Подправките, освен последните две, се стриват, смесват се и се изсипват в тенджерата с вода и 2 чаши водка. Всичко се кипва и се вари 10 минути. Добавят се останалата водка, черният пипер и медът. Покрива се с капак и след четвърт час се прецежда. Поднася се в гарафа и се сипва в ракиени чашки. Напитката е толкова популярна, че известна беларуска група се е кръстила "Крамбамбула" и е написала едноименна песен, посветена на питието.
Дори и да не сте почитатели на коктейлите или горещите алкохолни напитки, именно сега е времето да опитате нещо различно. Защото, наслаждавайки се на крамбамбулата, грога и глинтвайна, всъщност отпиваме глътка история. Наздраве!


Тънкостите на приготвянето

При приготвянето на горещите напитки, съдържащи алкохол, е важно да се спазват няколко основни правила:
- Виното не бива да завира, иначе вкусът и ароматът ще бъдат безвъзвратно изгубени;
- Колкото по-бавно се загрява алкохолът, толкова по-наситен ще е вкусът му;
- Най-подходящият съд за приготвянето на греяното вино, грога и крамбамбулата е емайлираният или джезве;
- Не е добре да се сипва вряла вода в алкохола, защото това разваля вкуса и намалява ценността на напитката;
- Подправките трябва да се добавят много внимателно и предпазливо, като в никакъв случай не бива да се допуска предозирането им. Най-добре е да се сложат по-малко, отколкото да се прекали с тях, за да не се опропастят качествените съставки на горещия коктейл;
- Ако глинтвайнът, грогът и крамбамбулата са изстинали, препоръчва се да се консумират студени, отколкото да се претоплят наново.
- Горещите алкохолни питиета се пият от керамични или специални стъклени чаши. Те по-продължително време запазват топлината и неповторимия аромат на напитката.