От паметника на САЩ до безпаметството за България

Три дни вече във фейсбук ври и кипи по един повод, който щеше да е смешен, ако не беше толкова тъжен. На 27 април в централната алея на Южния парк бе открит паметник на бившия президент на САЩ Доналд Рейгън - горд бронзов бюст върху висок каменен постамент. А през нощта някой му нарисувал с червена боя вампирски зъби и капки кръв по торса. Полиция, журналя, снимки, проверки, както си е редно. Позор, демек. Щото посолството на САЩ е помагало за тоя паметник и някаква американска фондация за младите американци. В мрежата - смях и стотици убийствени коментари, почти всичките в един дух: "Що ще тоя насред София?" Рейгън тоест. Ето ви един пост, който може би най-добре обобщава всеобщото мнение: "От визитката на Рейгън не разбрах кога е бил президент на РБългария и какви заслуги има за развитието на страната ни. Това ми напомня за открития паметник на загиналите летци в двора на американското посолство в София през 2010 г. Отдаваме почит на убийците на хиляди невинни цивилни граждани на София през 1944 г. Това е чиста проба мазохизъм на управниците на една сбъркана държава!"



Едва ли щях да се занимавам с въпросното "събитие", ако нямах лично отношение към него. Защото съдбата преплете по ироничен начин осъщественият сега паметник на Рейгън и... неосъществения паметник на видния наш ареолог Георги Китов. Просто двата паметника попаднаха в един и същи ден, в един и същ дневен ред, на някаква сравнително скоро формирана комисия по културата към Столичната община миналата есен. Американецът, 40-ти президент на САЩ, известен с външната си доктрина "Мир чрез сила", бе одобрен, Китов - не. На заседанието някой само измрънква нещо, че май му е множко на Рейгън да се извисява с 3 метра височина, но - толкоз. Никой дори не задава въпрос какво общо има въпросният Рейгън с България, та трябва в любим за столичани парков кът насред столицата да му гледаме физиономията? Пък и протести на гражданството преди това имаше, за тях - също ни дума.



Да кажем най-общо и без подробности как се одобрява поставянето на един паметник. Инициативният комитет решава да го прави, внася едни купища документи, скици, проекти в Министерството на културата и в Столичната община, на двете места ги разглеждат съответните комисии, разнася ги при архитектите в Държавната агенция по градоустройство (ДАГ), получава одобрението от Националния институт за недвижимите паметници на културата (НИНКН) и като получи "да" от всичките тия места с парите, които е събрал, наема скулптор и архитект и се прави паметникът. Рейгън си има своя инициативен комитет, според документите - начело с Владимир Кисьов (вероятно става дума за бившия външен зам.-министър на Иван Костов и главен преговарящ с ЕС). В интернет пък местни жители твърдят, че инициативата била на бившия кмет на община "Студентска" Константин Абаджиев, пак от СДС. Цялата процедура за правене на паметника минава през всички инстанции за има-няма две години и преди 4 дни - ей го паметникът готов.
И Георги Китов си има своя инициативен комитет, в който влизат видни археолози, историци и други учени, архитекти, общественици, журналисти. Понеже съм член на този комитет, ми е известна цялата сага около т.нар. Мемориален паметник на Георги Китов.
Тя започва преди точно... 9 години, наскоро след смъртта на археолога на 14 септември 2008 г. Година след година се точат след това, внасят се съответните документи по всичките изброени институции, в които върви заседание след заседание, комитетът събира средства (впрочем, дори обикновени и непознати хора от страната внасяха суми в сметката), купен бе подходящ камък, платено бе за обработването му, направен бе архитектурен и художествен проект, всичко, както му е редът. Още на 25 март 2010 г. Столичният съвет взе решение да се построи паметник на Георги Китов. ДАГ определи място за паметника - в градинката зад Националната художествена галерия (двореца), одобри скицата за местоположението му. На 16 май 2011 г. след одобрение от НИНКН тогавашният зам.-министър на културата Тодор Чобанов подписа писмо, че МК съгласува визата и проекта за паметник на археолога. Обаче в разните комисии ту не харесваха оформянето на поставката за паметника, ту пясък не биваше да се слага, ту предварителният макет, който трябва да се одобри, не бил добре направен. А сроковете си течаха, парите свършиха. Художник и скулптор от Хасково обаче изработи безвъзмездно прекрасен барелеф с лика на Китов, той трябваше да се вгради в скромния камък, който по никакъв начин не може да мери ръст с постамента на Роналд Рейгън, издигащ го на 3 метра височина...



Така се дотъркаляхме до културната комисия в Столичната община миналата година, за която споменах. След одобрението за американеца Китов явно им се вижда "недоработен". Нямало, представете си, решение на СОС за този паметник, нямало от Министерството на културата, пък и не е ли редно върху една личност да се погледне от дистанцията на времето, пък историческата дистанция от смъртта му още не била минала. Би трябвало документацията за паметника на Георги Китов, ведно с решението на СОС от 2010 г., да бъде внесена в комисията от същия Тодор Чобанов, който сега е зам.-кмет на София. Не би. А в това време съответната комисия в Министерството на културата чакаше само последен вариант на предварителния макет на паметника, за да даде одобрение за него. Какъв беше смисълът да се прави, след като СОС "отсвири" и този път проекта, а устно ни бе препоръчано да сме си намерели ново място за паметника, да не е в градинката зад двореца. Т.е. цялата въртележка и ходенето по задължителните инстанции - след 9 години перипетии, след одобрени проекти, визи, скици, да се започне от нулата. Е, комитетът се отказва да прави паметник на археолога. Защото членовете му все пак ходят на работа и няма как да посветят още 9 години на оказалото се невъзможно начинание.
Такива ми ти работи. Колкото до историческата дистанция на времето, от която да сме погледнели към делата на Георги Китов, ще кажа само едно - в последните години тракийските златни изложби на България обикалят света - от Лувъра в Париж до Япония, държавниците ни лягат и става с хвалби за древното българско наследство. Нито една от тези изложби не минава без ценностите, открити от Китов. Да знаят пишман държавниците ни - това е паметта за него, а не тяхното благоволение за един скромен жест към онова, което е направил за България.
Явно, посолството на САЩ има повече думата дори за паметниците в тази нещастна колония, в каквато са ни превърнали.