От тук окото волно прегради не намира

"Разходките и райски хубавите околности, веселбите на младостта не ми оставяха време за съзерцателна беседа с музите... Но пак пишех понякога. Животът тук ми натрапваше теми оригинални, нови и безпокоеше сладостния ми нехар. Една случка в двора на съседа ми ме накара да хвана перото и да напиша хумористическата поема "Моята съседка Гмитра"; една съдба, която ми се случи да разгледвам, ми даде материя за поемата "Грамада". Аз я видях скоро напечатана. Когато на 1880 година по служебна работа дойдох в София, бях обсипан с похвали от познати и непознати. Харесала се беше. Петко Каравелов, министър-председател тогава, при среща на улицата ми каза: "Вазов, само едно нещо по-хубаво съм чел от "Грамада" - Шевченковата "Катерина"!" Това пише Иван Вазов в спомените си "Живея в Берковица".
На 7 март 1879 г., 29-годишен, той е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица, където остава до 18 септември 1880 г., след което "туря край на чиновнишкото си поприще". Там, освен поемата "Грамада", Вазов написва стихотворенията "На Ком", "Малини", повестта "Митрофан и Дормидолски" и др. В китния град, сгушен в най-западните скути на Стара планина, местните жители са поставили множество свидетелства за макар и краткия Берковски период от живота на патриарха на българската литература. И както с много любов и възхита той говори за природата на този красив край от родината, така и те с признателност и преклонение са изградили и съхранили знаци за неговото пребиваване в района на омайния Берковски Балкан. През 2015 г., когато с различни инициативи честваме 165-годишнината от рождението на народния поет, писател и драматург, имаме повод да посетим и преоткрием всяко кътче из България, свързано с неговия богат житейски и творчески път. Тази част от Северозапада е едно от знаковите места, свързани до голяма степен и с неговото творчество.
Къщата, в която Иван Вазов живее в Берковица, е строена в началото на ХІХ в., през 1940 г. е обявена за народна старина, през 1964 г. - за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение, а през 1957 г. става къща-музей "Иван Вазов".
Училище и народното читалище в Берковица носят името на писателя, а недалеч от площада се намира чешмата, посветена на неговата творба "Малини". Построена през 1967 г., тя е изработена от розов мрамор в чест на берачките на малини, които Иван Вазов е възпял в поемата си. Първите три куплета от нея са изписани на чешмата:

Чакай, момне, стой да зърна
   тия очи сини,
твойта кошница е пълна
   с алени малини.

От зори си ги забрала
   със розови пръсти,
брала си ги, па си пяла
   сред горите гъсти.

Постой, момне, за почивка,
    вечеря е хладна:
за реч топла, за усмивка
    душа имам гладна.

От Берковица тръгва пътят към връх Ком. До новата хижа "Ком" се стига с кола по асфалтиран път през вековни букови гори, добре поддържан и лете, и зиме. Той е около 16 км и може да се измине пеш за 4-5 часа. За опитните в пешеходния туризъм има горски маршрут с отлична маркировка, който скъсява разстоянието почти наполовина, но теренът е стръмен, затова е подходящ за добре подготвени планинари. От хижата до върха се стига за час и половина-два, а гледките от пътеките към Берковица, Врачанския Балкан, на северозапад в посока Дунав са възхитителни. Местните хора казват, че при хубаво време от Ком можело да се видят дори Карпатите в Румъния. На самия връх отново ни посреща ликът на Вазов - изобразен на барелеф върху розов мраморен блок. Поставен е там през 1965 г. - тогава се навършиха 115 години от рождението на писателя. Под барелефа е изписано четиристишие от "На Ком".

От тук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми.

Друго място сред красивия планински пейзаж, свързано с името на поета, е местността Вазов камък - на 20-ина минути пеш от новата хижа "Ком". Маркировката води покрай пистата и ски влека надясно през гората.
Лопушанският манастир "Св. Йоан Предтеча" - на 30 км северно от Берковица, е бил сред любимите места на Иван Вазов. Смята се, че именно по време на пребиваванията си там той пише страници от романа "Под игото".
В западната част на Стара планина е къщата-музей на една от най-известните героини на Вазов - баба Илийца, в село Челопек, на няколко километра от Враца. Когато Иван Вазов посещава тези места, научава за великия подвиг на баба Илийца, спасила ранения Ботев четник. Развълнуван от историята, решава да увековечи постъпката на храбрата жена с разказа "Една българка". Къщата-музей, посветена на нея, построена близо до родния й дом, на пътя за връх Околчица, официално отваря врати за посещения през 2003 г. В нея е подредена експозиция от старинни предмети на бита, красиви килими, типичните народни носии за този край на България и др. Интерес представлява и родословното дърво на известната българка, чието истинско име е Пена Цветковска. Какво по-добро място за уроци по родолюбие за децата от този музей!
Малко по-нататък, по пътя към София, между Зверино и Своге, ни очаква друг от прочутите герои на Иван Вазов - Дядо Йоцо от разказа "Дядо Йоцо гледа". Огромната фигура на слепия старец, живял в Искърския пролом, който с умиление проследява прокарването на железницата през трудния терен, се извисява над шосето и жп линията, при разклона за с. Очиндол. Паметникът с автори скулпторите Георги Тишков и Моника Игаренска, е изваян през 2005 г. от 10 тона бял врачански камък. Около него е оформено цветно парково пространство, където може да поседите и да се полюбувате на гледката отвисоко.
Изминавайки маршрутите на Вазов и неговите герои, научаваме още много за творчеството на именития ни сънародник и виждаме с очите си онези места, извикали възторг и гордост в неговата душа, най-българската.
 

Къщата-музей на Баба Илийца в с. Челопек

Къщата-музей "Иван Вазов" в Берковица
 

Чешмата в Берковица, посветена на стихотворението на Вазов "Малини"
Снимки авторката