Отърсване от илюзиите

Валентин ГЕОРГИЕВ

"ЕС вече не може да бъде интерпретиран като абсолютно сигурен и безвъпросен външен стабилизатор на либералната демокрация в България, защото самият той започва да се политизира и да става фокус на дебати." Това е извод от ново проучване на "Алфа рисърч" (съвместно с "Отворено общество" и Центъра за либерални стратегии) за тенденциите и нагласите у нас към ЕС и т.нар. евроценности.

Рупорите на разклатения евролиберален ред бият тревога. И най-сетне официално признават, че "за пръв път делът на хората, изразяващи недоверие в ЕС, надхвърля този на хората с доверие към него". Казвам официално, защото неофициално тези нагласи отдавна са факт, а числата вероятно са далеч по-нелицеприятни, но не се огласяват публично. Нали не си представяте, че анкетьорите на Сорос са се допитали до обикновените бачкатори по предприятията или на полето, хора с недобре платени професии, сезонни работници в чужбина, принудени да оставят децата си на баби и дядовци, пенсионери, безработни или жители на малки градове?! 

Посочени са проценти от 2016 г. насам, където кривата на спада тръгва от 54 на сто, за да стигне до 43 на сто през лятото на т.г. Сред по-възрастните този дял е още по-фрапиращ - едва 34% избират ЕС.

В същото време общият дял на българите с недоверие стига 48%, като тенденцията е той да расте. 

Колкото странен, толкова и манипулативен е друг извод, който се прави в това проучване - че едва ли не отношението към "демокрацията" - разбирай ЕС, зависело от "качеството на българските политически партии и от тяхната лоялност към демократичните ценности". Това по-скоро звучи като вид застраховка и предупреждение към "елитите", но не казва истината за нагласите в обществото.

Интересно защо не се споменава, че самият ЕС е основната причина за загубата на доверие в него. Защото проявата на двойни стандарти, клиентелизмът и третирането на по-малките и слаби държави като "втора ръка" доведе до разочарование и отърсване от илюзиите. 

Примери? Скъсването на брюкселската клика с реалните проблеми на гражданите, сагата с Шенген, подкрепата за автократа Борисов, слугинажа на Урсула фон дер Лайен към САЩ... Или да вземем  позицията на Брюксел за Северна Македония, където на страната ни бе размахван пръст и бе третирана като някакъв виновник, че държим на историята и интересите си. Да не говорим за умопомрачителните санкции срещу Русия и налагането на норми и решения, с които трябва да се съобразяваме заради някаква криворазбрана "солидарност".

Не заради партиите в България, а заради начина на управление на ЕС от корумпираната му върхушка, е драмата. И тенденцията е такава в цяла Европа, не само в България. А промиването на мозъци винаги е било основен елемент за прокарване на определени политики. Така беше и при "комунизма", така се оказа и в "демократичния" Запад.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.