Отчайващо

Казват, че имало сезони, в които самоубийствата се увеличават драстично. Може. Само че за отчаянието няма сезон. Нито за самоубийството от отчаяние. Дори според официалната статистика самоубийствата у нас се увеличават. А тревожното е, че държавата не предприема мерки за превенция. Действително, това не е само работа на държавата, а по-скоро на всички нас, но мигар не е тя координаторът между центрове за психично здраве, МВР, здравно министерство, църква, бюра по труда, социално подпомагане, неправителствен сектор... Да не забравяме родителите, семейството!
Освен че няма профилактика, липсва и грижа за хората, извършили опит за самоубийство. Иначе из чекмеджетата в чиновническите бюра вероятно продължават да трупат прахоляк неприети или недофинансирани програми и политики с гръмки и строго научни имена.
Вчера пред двете си деца се самоуби млад мъж. Какво е бъдещето на децата, след като по правило всяко дете се учи най-напред от примера на родителите си, а след това слуша съвети и наставления? Преди дни 5-членно семейство бе намерено умъртвено - навярно отчаян акт в резултат на тъжна равносметка. Един родител е трябвало да се бори с общество, което априори не приема различните, каквито са били синовете му...
В световната статистика за държави с най-много самоубийства България е на 32-ро място. Страната ни е и сред 10-те най-нещастни държави в света. Самоубийствата у нас не секват и никой и нищо не им дава отпор. А и няма как, след като дори един от четиримата здравни министри в това правителство не направи нищо - нито за физическото, нито за психическото здраве на българина. А това звучи отчайващо.