11 Юли 2025петък09:38 ч.

Отчужденинето на поколенията

/ брой: 163

автор:Владимир Георгиев

visibility 1799

Изтощителното, грабливо и неуверено упражняване на публичната власт в България през последните три десетилетия, наред с другото, вече успя да противопостави едно срещу друго две поколения. Едното - това, което помни социализма или поне онази негова част, смятаща се за негово олицетворение. То смята, че обществените блага бяха преразпределени несправедливо, плодовете от техния труд днес са разграбени и унищожени, и тяхната младост е отишла напразно.

Другото поколение - това на децата на първото, се смята ограбено откъм липсата на морални и психически устои за капиталистическа пригодност; част от младите хора са възпитавани в ценности, грубо противоречащи и ненужни, дори вредни в условията на монетарния егоцентризъм.

И докато антагонизмът между двете кълба от нерви расте, хитрата, не така задълбочена, но гъвкава и прозорлива група на преуспяващите вагабонти, стана голяма, разви собствена стойност и политика, създаде частна икономика, способна да управлява бандитската й дейност, и накрая даде ясна заявка за трайно присъствие в управлението на ограбената държава. И успява. Тази група не принадлежи към нито едното от двете враждуващи поколения - не за друго, а защото е извън времето и стойностния сблъсък на идейните различия. Не, тя се интересува само от парите и действителността зад пердетата на публичната власт. Предпочита да ръководи в свой интерес и не бива да бъде упреквана в липса на родолюбие или държавнически опит - и двете за нея са досадни думи, напълно лишени от собствен смисъл и съдържание.

Обичайно в такива случаи използваме поговорката "Двама се карат, трети печели." Докато подчинените и зависими от моралните несъвършенства на своето собствено време поколения спорят или дори се ненавиждат, хвърляйки едно на друго вината за своята несрета, трета прослойка, освободила се от бремето на ненужния социален смисъл и безсмислената идеология, окупира властта, приватизира я и просташки се изсмя на битието.

Защото прагматичността не позволява духовен постулат и закономерности, които да поставят прегради пред богатството и алчността. Капитализмът и социализмът са само дума в устата на хора, свикнали да се изразяват злополучно, по навик, емоционално, съдбовно. Това не са думи от реалността на улицата, от потребителската кошница на грабежа, от всекидневието на пладнешката кражба. 

В крайна сметка, владееш ли извънзаконно магистратите, медиите и улицата, какво значение има как и с какъв термин ще опишеш социалния порядък на общественото устройство? Той няма никакво значение, както и Конституцията, която го романизира.

Обиски в енергетиката заради договора с "Боташ"

автор:Дума

visibility 451

/ брой: 125

Въвеждат пълен контрол върху шофьорските курсове

автор:Дума

visibility 462

/ брой: 125

Обявите за работа намаляват

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 125

Едва 31% от българите са чували за европроекти

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 125

Македонският език отхвърлен в Страсбург

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 125

Санчес с мерки против корупцията в Испания

автор:Дума

visibility 467

/ брой: 125

Арестуваха заподозрян за терор в Германия

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 125

Единение

автор:Александър Симов

visibility 436

/ брой: 125

За убеждаването

автор:Първан Симеонов

visibility 411

/ брой: 125

Пет препоръки към България от ЕС

автор:Дума

visibility 453

/ брой: 125

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ