Отдалечаване

Казват, че инфлацията имала същото значение, каквото маслото за двигателя. Когато е в повече, капакът се цапа, а когато е малко, двигателят прегрява. Както е видно и от данните на НСИ, според които поскъпването у нас бележи 5-годишен рекорд, и по данните на Евростат, които ни нареждат в топ 5 на страните в ЕС с най-висока инфлация, капакът на българската икономика започва да се омаслява. Освен, че води до обедняване на хората, този факт има още едно значение. Високата инфлация ни отдалечава от еврото, защото според един от т.нар. критерии от Маастрихт тя не трябва да надвишава 1.5% най-малко три години поред.

След дълги години на безуспешни опити на различни правителства да открият пътека към еврото, това лято най-после България получи пътна карта за реформи и мъглявото обещание, че ако си напише домашното, приблизително след около година ще може едновременно да влезе във валутния механизъм, предшестващ еврото, и в Банковия съюз. Макар и крайният резултат да не е това, което правителството си представяше в началото на годината, то постигна своя сделка за еврото. Тя е отражение както на страховете в ядрото на Европа след кризата с Гърция, така и на недоверието към България за качеството на работа на институциите. Заради това за пръв път, откакто съществува еврозоната, страната ни ще мине по обиколен път към нея с всички рискове от подобен маршрут. България се ангажира да направи нови реформи за укрепване на финансовия сектор, да го прекара през нова тежка проверка, този път от ЕЦБ, и да й предаде надзора над най-големите банки в ръцете на Франкфурт.

Така в средата на 2019 г., какъвто срок си поставиха управляващите, кабинетът или ще успее да се поздрави с най-големия си успех, какъвто България не е имала след приемането ни в ЕС, или в познат стил ще обвини европейските си партньори, че и за еврото ни третират като за Шенген. Така всички усилия, лишения и дори унижения, които търпяхме и търпим, ще бъдат зачеркнати с лека ръка. Друга тема е позитиви или негативи носи за нас еврото.