Отецът, който откри своя рай в Банско

В Банско се срещнах и разговарях с отец Костадин Калайджиев. С благи очи и топла усмивка той ни посрещна в китната градина на църквата "Света Троица" - втората по големина на Балканския полуостров, паметник на културата и духовността в града. Отец Костадин е свещенослужител от 2004 г. и художник по призвание. Завършил е семинарията и Богословския факултет в София.
Изборът ми не бе случаен - отец Константин е човек, който умело съчетава работата си като свещеник с рисуването. Чувства се изключително удовлетворен от това, че помага на хората. Има две деца, синът му е студент в Благоевград и следва психология, а дъщеря му е още ученичка. Съпругата му също е завършила Богословския факултет и заедно си помагат много.
Като млад той започнал да пее с няколко момчета: "Забеляза ни един свещеник и ни покани да разучим бански и религиозни песни", споделя отецът. Именно оттам тръгва неговият интерес към богословието и предопределя пътят му занапред.
Всеки ден отец Костадин има напрегнат и ползотворен ден. Рисува, когато чувства потребност. Това са предимно пейзажи и икони. На последната му картина е изобразен воал, които се отдръпва нагоре, като театрален декор - море, лодки, кораб с платна, кей, крепост, зеленина и след това воалът се вдига - морето пресъхва, кеят и крепостта се разрушават. Картината е като пророчество, което ни показва, че катаклизми ще настъпят поради човешкото нехайство към тази планета, ако не се погрижиме за нея и за душите си. Много от картините на отеца са изложени в православния център в Благоевград. Правил е редица изложби - в Якоруда, Банско и региона.
Попитах го, какво е мнението му за днешната действителност. Според отеца, за да знаеш накъде вървиш, трябва да знаеш откъде идваш. "Трябва да се върнем към миналото, за да оценим днешния ден. В момента е необходимо да обърнем сериозно внимание на демографския срив в страната. Семействата трябва да имат повече деца, така те няма да се възпитават в егоизъм и консуматорство. Ще се научат да се грижат един за друг. Хубаво би било да имаме усещането за грижа към съседа, към приятеля, към бедстващите хора" - казва той. "Понякога много малко е нужно на човек - просто да му кажеш "добър ден" с усмивка, за да подобриш настроението му. Всеки говори за промяна, но тя трябва да започне от самите нас. Да променим себе си най-напред. Да се постараем с всеки изминал ден, да ставаме по-добри вътре в душите си, да открием причините да благодарим, вместо да се оплакваме, да се усмихваме по-често и да си помагаме. Тогава, сигурен съм, ще настъпи цялостна промяна в обществото."
Отец Костадин счита, че в младите се съдържа движещата сила на живота, и те трябва да поемат управлението на страната, но да използват опита на по-възрастните. Младите хора са носители на новото и трябва да се изявяват в културата, в управлението, но е необходимо да има солидарност и толерантност между поколенията.
Отецът участва и в телевизионното предаване "Окото" на кабелната телевизия в региона. Освен в "Света троица" той служи и в други църкви в района, но тази му е любима. Гражданите на Банско са вложили много средства за изграждането й. Банскалии са изявени търговци и занаятчии открай време. В онзи период много търговци са имали кантори из цяла Европа, главно в Австрия, Германия и Франция. Но това, което е емблематично за тях, е, че припечеленото в чужбина те влагали в изграждането на своя град и родолюбиви дейности.
Църквата "Св.Троица" е построена през 1835 г. и е изографисана от зограф Огнян от Дебърската школа. В нея е застъпен главно бароковият стил. Зданието е на три етажа. Някога при богослужение на втори и трети етаж са били жените. Църквата е изключително красива и величествена. Това, което са видели българските иконописци в западните храмове, умело е съчетано с българската традиция.
Седях и слушах духовника със затаен дъх. Историите от град Банско, които разказваше отецът за величието и изобретателността на нашите героични предци, ме порази. Накрая го попитах, какво е неговото пожелание към българите. "Хубаво би било хората да станат по-отговорни както към своите семейства, така и към държавата. Всички да влагат много любов в това, което правят. Без любов няма вяра и надежда."
Според отец Костадин раят на земята ще настъпи, когато има духовност: "Раят е вътре в нас. Бог е казал: "Грижи се за тази градина, обработвай я и я облагородявай!" В управлението на страната са нужни чисти хора, които да работят за народа. Това е най-важното."