Отиде си Золтан Кирай

Изпратихме големия приятел на България Золтан Кирай - Золи, поет и преводач на съвременна българска литература. Завършва Реформатски колеж, следва в Дебреценския университет "Лайош Кошут" по две специалности - унгарски и руски език и литература. В трудните години след 1956 г. първоначално работи като общ работник и монтьор, после става помощник-библиотекар, по-късно ръководи библиотека на научноизследователски институт. Оттук и пространният му интерес към знанието: каквото й да го питахме, Золи винаги знаеше къде може да се намери отговора, ако не можеше сам да отговори.
Приятелството с големия поет Ласло Наги открива за Золи нови хоризонти: започва да  публикува свои стихове в авторитетното литературното издание "Нови творби". Именно Ласло Наги го насочва към попрището на българския литературен превод. През 70-те години на ХХ век го командирова в България, по-късно му издейства творчески стипендии.
Многобройни са преведените от Золтан Кирай произведения на български автори: Йордан Радичков ("Ние, врабчетата"), Валери Петров ("Бяла приказка"), Георги Крумов ("ДОт седем до седем"), Вера Мутафчиева ("Предречено от Пагане") и редица други. Вече като зрял поет издава стихосбирките "Диви круши с мед",  преведена и на български, и "Ангелски рог".
От 1989 до 1995 г. Золтан Кирай е директор на  Унгарския културен институт в София. За забележителната си дейност на преводач и радетел за културното сближаване на двата народа е удостоен с ордените "Кирил и Методи", "1300 години България", а през 1994 г. и с ордена "Мадарски конник" - най-високото българско отличие за чужденец. Поклон пред светлата памет на Золтан Кирай!

Д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press Pool-Budapest