18 Май 2024събота20:04 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Отношенията НАТО - Русия

Защо Западът се насочва към Източна Европа?

/ брой: 214

visibility 493

 Първа част 

Доц. Лъчезар РАДЕВ

Независимо как се определят отношенията между НАТО и Русия днес, необходима е по-широка концептуална оценъчна рамка, в която те да бъдат поставени. От тази гледна точка си позволявам да формулирам по-драстично главната геостратегическа задача на САЩ и Запада, и в частност на НАТО, така: изостряне на отношенията по фланговете на Евразия с резултат блокиране на Русия и Китай и възпрепятстване на формирането на многополюсен свят.

Посочената геостратегия се основава на геополитическите виждания на Халфорд Макиндер, който в началото на ХХ век определя Евразия като "световен остров" и "централен район" в световната политика. През 1904 г. той пише: "Който командва Източна Европа, владее сърцето на земята, владее световния остров. Този, който владее световния остров, владее света". Почти 100 години по-късно видният геостратег проф. Збигнев Бжежински в книгата си "Голямата шахматна дъска" обобщава: "Сила, която контролира Евразия, би контролирала две от трите най-развити и продуктивни района в света... Евразия представлява шахматна дъска, на която продължава да се разгръща борбата за глобална хегемония". Тезата на Бжежински днес е по-жизнена и по-актуална от всякога.

Картата, която отразява 

геостратегическата задача на САЩ

Запада и НАТО по повод на Евразия, разкрива четири географски обусловени области по реализирането ѝ. Както се вижда от нея, превръщането на Евразия в зона на перманентно напрежение и натиск би могло да се реализира по няколко стратегически маршрута. Първият (1) - по северната граница на Русия, означен от мен като Арктически маршрут. Вторият (2) - Източно-азиатски маршрут, който се простира от Охотско до Южнокитайско море. Третият (3) - Южно-азиатски маршрут, включващ Индийския океан и Арабско море с основни ядра Индия и Иран. И четвъртият маршрут (4), означен като Западно-европейски, с континентално разположена дъга между Прибалтийските държави и Република Турция, която затваря в себе си и Черноморския басейн.

Някои руски експерти определят Арктическия път (1) като "геополитически тил" на Русия, придобиващ понастоящем статуса на арена на особени икономически и военни интереси както на самата Русия, така и на други извънрегионални играчи. Икономическите интереси очевидно се коренят не само в подземните богатства на Арктика, но и във възможността за развитие на Северния морски път, който Китай например вече включи като част от мегапроекта си "Един пояс, един път" (ЕПЕП). Очевидно, 

ядката на китайската стратегия

се корени в способността за "байпасиране" на протока "Малака", както и на евентуалното изостряне на отношенията в Южнокитайско море (ЮКМ), което представлява съществена икономическа заплаха за Пекин. От друга страна, Северният морски път се превръща в зона на военна активност, откъдето следва очевидният извод, че Русия не би оставила без последствия подобна активност. Оценките на САЩ за Арктика не се формират на основата на военните им цели и интереси в региона. Напротив. Геологическата служба на САЩ (USGS) посочва, че в Арктическата зона са съсредоточени около 413 млрд. барела въглеводородни суровини (изчислени в еквиваленти суров петрол), което представлява 22% от световния запас от традиционни въглевородороди. Обосновката много напомня тази за Близкия изток, която САЩ правят веднага след приключването на Втората световна война. Изводът: при подобно положение на нещата е основателно да се очаква и развитието на военна компонента на присъствието както на Русия, така и на другите регионални и извънрегионални играчи. Що се отнася до Русия, засилването на военното ѝ присъствие в Арктика е повече от наложително. Находището Ямал, което ще захранва и "Северен поток 2", има базисно значение за сигурността на страната и нейната енергийна безопасност. Особено важна за Москва е и дейността на Арктическия съвет, в който вземат участие Русия, САЩ, Исландия, Дания, Финландия, Норвегия, Швеция и Канада. Не след дълго и Китай би могъл да бъде член на съвета. Основания за подобна прогноза дават разработваните от Пекин програми и проекти по изследването на Арктика. Колкото до САЩ, те кристално ясно осъзнават, че Русия е ключова държава в региона. Дават си сметка и за катастрофалното им изоставане от нея в арктическите пространства. Очевидно е, че САЩ се нуждаят от отделянето на внушителен паричен пакет за преодоляване на асиметрията. Не е ясно все още дали средствата въобще ще бъдат отделени на фона на икономическата, здравната и социалната кризи в САЩ. Ако това не се случи, САЩ ще се сблъскат с още едно фундаментално предизвикателство за тяхната световна роля. 

Едно е ясно: В Арктика тепърва предстои развихрянето на стратегическото противопоставяне между Русия, Запада и основно САЩ, което ще даде особен геополитически отпечатък в света в рамките на следващите 10-20 години.

Източно-азиатският стратегически маршрут (2) обхваща широка площ от Охотско море до ЮКМ. В Японско море основният геополитически възел се формира около отношенията между Северна Корея и Япония, от една страна, и между Япония и Русия, от друга. По този начин Япония е обречена да има два вечни съперника. Северна Корея ще продължи усилено реализацията на своята военна програма, а Русия няма да удовлетвори японското искане за Курилите. И Русия, и Китай, и Северна Корея знаят добре цената на американско-японските отношения и военните ѝ измерения. 

От геостратегическа гледна точка най-важното за Япония е да помисли сериозно за проблемите във времето след американската хегемония и да преодолее навреме войнстващия си национализъм. Полезна стъпка по този път би могло да бъде включването ѝ в китайския мегапроект ЕПЕП по подходящ за нея начин. Японската претенция по повод на това, че Китай се състезава с нея, е отживелица. Погледът върху Китай като "заплаха за сигурността ѝ" също е остаряла теза. За страната ще е добре по-бързо да настъпи ерата "след Абе", която да бъде съзидателна и градивна. 

В обозримо бъдеще би могло да се очаква повишаване на военната активност на САЩ в региона, отговор на което ще бъдат съвместните китайско-руски учения с нарастващ интензитет, а защо не и провеждането на мащабно военноморско учение с участието и на другите държави от региона на Югоизточна Азия. 

Третият стратегически маршрут (3), както ясно може да се види от картата, съдържа два региона. Единият - на държавите, разположени около Индийския океан, и другият - на държавите около Персийския залив. 

Регионът на Южна Азия се центрира около Индия, защото тя е най-голямата по територия (3 287 590 кв.км) и население (1 329 710 280 души) държава. Наред с това страната участва в икономическия коридор Бангладеш-Китай-Индия-Бирма, който е част от китайския проект ЕПЕП, със задача да създаде зона за свободна търговия, простираща се от Кунминг (Китай) до Колката (Индия). 

Особената геостратегическа 

тежест на Южна Азия

се определя от това, че принадлежи към акваторията на Индийския океан, в чиято дясна долна част се намира протокът "Малака". Погледнато от индийска гледна точка, важността на Индийския океан се свързва основно с Никобаровите и Андамановите острови, които са от геостратегическа важност за сигурността на страната. В Индийския океан, сравнително близо до Индия, се намира и американската военна база "Диего Гарсия", която е част от архипелага "Чагос". 

Както може да се види от картата, основното "неудобство" за Индия е общата граница с Пакистан и произтичащите от това проблеми, както и водещата регионална роля на Китай. Индия възприема Пакистан като подстрекател на конфликта в Кашмир, а Китай гледа с насмешка на индийските претенции да бъде регионална сила. Накратко, дружбата на Пакистан с Китай, стратегическото партньорство между тях, както и изграждащият се икономически коридор Китай-Пакистан кара Индия да погледне на тях като на потенциална заплаха. От друга страна, съюзът Китай-Пакистан, по мнението на някои индийски наблюдатели, би се отразил отрицателно на индийската сигурност в Арабско море. Подобен набор от виждания води до това, че Индия няма обемно участие в ЕПЕП, каквото се полага на държава от нейният ранг и възможности. Би могло да се очаква, че Индия ще бъде принудена от обстоятелствата да преразгледа сериозно външнополитическите си ангажименти и в контекста на това да реши основния за нея въпрос - какъв стратегически път да поеме. Очевидно, времето на идеите на необвързаните отдавна изтече. 

Иран е другият мощен геополитически и геостратегически регионален център. Конкретните стратегически цели на Техеран биха могли да бъдат обобщени така:

- развитие на постъпателно подобряващи се отношения със страните от Централна Азия; извеждане на отношенията с Русия на качествено ново ниво с участието на Китай и формирането на мощен стратегически триъгълник Русия-Иран-Китай със задача да бъде ефективен възпиращ Америка и Запада фактор; задълбочаване на отношенията с Турция, Пакистан и Ирак с цел стабилизиране на регионалното влияние на страната; неутрализиране на наложените от САЩ и Запада санкции чрез включването в ЕПЕП и други регионални икономически структури. 

Що се отнася до отношението на Америка към Иран, надали могат да се очакват кардинални промени. След американския провал в Афганистан по всичко личи, че САЩ и Западът са в изчаквателна позиция. По-скоро те преместват активността си на европейска територия като компенсираща провала им стратегия. Защото нито могат да "влязат" в Централна Азия, нито да увеличат натиска си в Близкия изток. И на двете места те усещат, че "пясъкът се изнизва между пръстите им". При което единствената им "печеливша" стратегия е поход към Европа.

 

 

"Булгаргаз" съди "Газпром" за 400 млн. евро

автор:Дума

visibility 1126

/ брой: 91

КЕВР: Евтиното парно ще доведе до по-скъп ток

автор:Дума

visibility 1067

/ брой: 91

Изпитът за ловци поскъпва

автор:Дума

visibility 1104

/ брой: 91

Състоянието на Фицо остава "много тежко"

автор:Дума

visibility 1200

/ брой: 91

Нидерландия ще има дясно правителство

автор:Дума

visibility 1124

/ брой: 91

Скъсаха Преспанския договор в Атина

автор:Дума

visibility 1235

/ брой: 91

Извънредно положение в Нова Каледония

автор:Дума

visibility 1074

/ брой: 91

5 куршума

автор:Таня Глухчева

visibility 1288

/ брой: 91

Стъкмистика

автор:Мая Йовановска

visibility 1231

/ брой: 91

За достойна България в мирна Европа!

автор:Дума

visibility 1172

/ брой: 91

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ